“Ужасите в Ориента”: Българчета от 11 държави проучиха световния отзвук от Априлското въстание

Учениците от неделното училище „Паисий Хилендарски“ в Памплона спечелиха първа награда в престижен международен конкурс. Те проучиха как световната преса е отразила Априлското въстание през 1876 година. Младите изследователи откриха впечатляващи заглавия в испанските вестници от онази епоха. Сред тях изпъкват „Батак. Жестокостите в България“ и „Ужасите в Ориента“. Изследването обхваща публикации от втората половина на 1876 година.

Учениците от клуб „Млади възрожденци“ в Испания са работили в държавния архив. Те са използвали онлайн достъп до исторически издания като вестник La Epoca. Конкурсът е организиран от Министерството на образованието и науката и Общобългарския комитет „Васил Левски“. Инициативата е част от националната програма „Неразказаните истории на българите“. Главният инициатор на събитието е председателят на комитета Васил Василев.

В конкурса участваха българчета от 11 държави с общо 24 проучвания. Децата живеят в Испания, Австрия, Великобритания, Канада и Чехия. Включиха се и ученици от Италия, Молдова, Румъния, Гърция, Украйна и Северна Македония. Васил Василев изрази силно вълнение от получените резултати и анализи.

С огромно удоволствие прочетох неща, за които не знаех – отзвука на Априлското въстание по света. Не съм си представял, че на такива места се е писало с толкова симпатия, с толкова състрадание и болка за мъченичеството на българския народ

Според Василев печатът от онова време е имал силата да направлява световната дипломация. Втора награда в конкурса получиха шестима ученици от неделното училище „Родолюбие“ в Норич, Великобритания. Те споделиха наградата с единадесетокласничката Катрин Милорчева от Прага. Катрин анализира позициите на белетриста Ян Неруда и историка Константин Иречек.

Учениците от Великобритания акцентираха върху ролята на журналиста Макгахан. Той се превръща в истински глас на българския народ пред Европа. Неговите описания на жестокостите предизвикват изпращането на официална дипломатическа мисия. Уолтър Баринг потвърждава ужасяващите факти в своя доклад. Този натиск поставя българския въпрос в центъра на британското внимание. Това е ключов момент за международното признаване на тежкото положение на българите.

Третото място заслужи седмокласникът Евген Холостенко от Измаилския лицей в Украйна. На същата позиция бяха класирани Давид Занов и Никола Николов от Букурещ. Специални колективни награди получиха седем ученици от българо-австрийското училище във Виена. Всяко дете там е разработило своя индивидуална тема. Втора колективна награда отиде при учениците от училище „Здравей“ в Скопие.

Пет поощрителни награди бяха раздадени на ученици от Молдова, Великобритания, Канада, Гърция и Италия. Татяна Стоянова от молдовското село Кортен откри стихотворение на Оскар Уайлд. Творбата е посветена на трагичните кланета в България. За първата награда министерството осигури 1000 евро. Вторите награди са по 500 евро, а третите по 250 евро.

Проф. Атанас Семов нарече инициативата забележително начинание. Той подчерта, че патриотизмът сред българите в чужбина е изключително искрен. Семов припомни историческото значение на събитията от 1876 година.

С пукването на първата пушка и с “Кървавото писмо” се ражда Третата българска държава, тъй като това е началото на нашата освободителна борба

Според него Априлското въстание отваря вратата към 3 март и възкръсването на България. Българският народ преодолява своите вътрешни страхове и съмнения. Хората оставят дюкяните и нивите, за да хванат пушката. Това е наше българско решение, което светът научава чрез драматизма на борбата.

Националната кампания „150 години Априлско въстание“ включва 13 български творци и общественици. Писателката Здравка Евтимова е част от тази инициатива на Министерския съвет. Народната певица Валя Балканска също подкрепя кампанията. Целта е да се напомнят уроците за свободата и личната отговорност. Месец преди годишнината кметове и учени изразиха критика за липсата на координация. Те настояват за създаване на национален инициативен комитет.

На 1 май 2026 г. ще се проведе официално честване на Априлското въстание. Програмата включва полагане на цветя на гроба на Тодор Каблешков. Събитието ще се състои на площад „20-ти април“. Предвидена е и възстановка на епизоди от въстанието. Ансамбъл „Българе“ ще представи спектакъла „Април 1876 – пламъкът, който не угасва“. Публиката ще чуе и концерт на Мелек Ерен.

Васил Василев предложи 20 април да стане официален празник. Той вярва, че въстаниците са първообраз на българската войска. Предложението за нов празник трябва да засили патриотичното възпитание. Процесът може да се превърне в нова инициатива за национален празник. Денят трябва да бъде изпълнен със събития в училищата. Василев отбеляза вдъхновението на децата по време на тазгодишните чествания.