Държавата получи оценка „Среден“ за грижата за децата в юбилейния доклад „Бележник“
България получава оценка „Среден (3,53)“ за грижата към децата според юбилейния доклад „Бележник“. Анализът отчита критични дефицити в образованието, здравеопазването и защитата от насилие.
България получава оценка „среден (3,53)“ за своите политики към най-малките граждани. Това разкрива юбилейното 15-о издание на независимия мониторингов доклад „Бележник“. Националната мрежа за децата предупреждава за тревожни спадове в основни сфери. Липсата на стратегия и координация застрашава бъдещето на цяло поколение. Анализът обхваща девет ключови области на държавната политика. В изготвянето на документа участваха 50 автори и седем външни експерти.
Данните показват критични нива в няколко сектора. Най-ниски резултати се наблюдават в благосъстоянието (2,96). Образованието получава оценка 3,17, а детското здраве е оценено с 3,21. Участието на децата в обществения живот е 3,13. Защитата от насилие е със стойност 3,35. Единствено правосъдието за деца показва слаб напредък с 3,62.
Изпълнителният директор на Национална мрежа за децата Георги Богданов изрази тревога. Той подчерта, че докладът е по-важен от всякога. Основен проблем остава липсата на дългосрочна визия за развитие. Шеста поредна година България няма приета Национална стратегия за детето. Политиците оставиха този документ да стане жертва на пропагандата.
„Държавата има напредък, но има и големи провали. Един от тях е, че шеста поредна година нямаме Стратегия за детето, която политиците оставиха да падне жертва на пропагандата“
Политическите решения често пренебрегват нуждите на най-малките. Експертите очертаха сериозни дефицити в образователната система. Ирина Манушева посочи, че системата е подчинена на оценките. Това създава огромен стрес за родители, учители и ученици.
„Подчинили сме образованието на оценяването, а не на знанието. С огромен стрес и ресурси за родителите, учителите, данъкоплатците. А най-високата цена за слабото образование плащат децата. Един непоправим изпит определя бъдещето им и ги кара на 13-годишина възраст да избират професии, които в бъдеще може и да не съществуват. Това не е право на образование“
Манушева допълни, че наказанията в училище не дават резултат. Децата се нуждаят от човешка подкрепа и разбиране. Изкуственият интелект не може да замени тази емоционална нужда. Темата за насилието също предизвика остри коментари. Диана Димова символично показа „червен картон“ на държавните институции.
„Всяко забавяне или забравяне на дете в риск може да го направи част от черната статистика“
Здравеопазването остава друга критична точка в анализа. България продължава да бъде единствената държава в Европейския съюз без национална детска болница. Недостигът на медицински специалисти и неравният достъп до услуги влошават ситуацията. Всяко трето дете в страната живее в постоянен риск от бедност. Възможностите за развитие често зависят единствено от средата на раждане.
Мария Брестничка призова за реални действия вместо нови кампании.
„Не ни трябват нови кампании. Време е за държавничество“
Изследванията показват нови данни за 2026 година. Към края на януари 2026 г. над 8100 деца в България растат без родителска грижа. Почти половината от тях се отглеждат от близки и роднини. Около 2800 деца живеят в центрове за настаняване от семеен тип. Едва 1473 деца са настанени в приемни семейства. Диана Минчева отбелязва остър недостиг на приемни родители. Само едно от десет деца в приемна грижа е с увреждане.
Проблемите с изоставянето започват още от раждането. Често 150 деца на година биват зарязани от майките още в родилното. Това налага спешни мерки за превенция. България официално приключи деинституционализацията на грижата за деца през 2025 година. Старите институции са затворени с две малки изключения. Това са домовете за медико-социални грижи във Варна и Плевен.
Въпреки тези стъпки, политиките остават фрагментарни. Държавата не успява да превърне ангажиментите в ефективни практики. Цената на този неуспех се плаща от самите деца. „Бележник 2026“ служи като сериозно предупреждение към управляващите. Необходими са устойчиви реформи и дългосрочна визия за бъдещето.
