Депутатите замразяват заплатите си на 4236 евро, но оставиха вратичка за увеличение

Почти два месеца след изборите на 19 април, парламентарната група на „Прогресивна България“ внесе предложение за замразяване на депутатските заплати. Решението идва след поредица от заричания и последвали отлагания. Новите текстове предвиждат премахване на автоматичното тримесечно преизчисляване на възнагражденията.

Сегашният механизъм определя депутатската заплата като три средни за страната в обществения сектор. Данните на НСИ за март 2026 г. показват, че средното възнаграждение там е 1412 евро. Това означава, че основната депутатска заплата ще бъде фиксирана на 4236 евро на месец. Тази сума обаче е само базовата част от общия доход на народните представители.

В тези изчисления не влизат парите за трудов стаж и участие в постоянните комисии. Депутатите получават допълнителни суми и за ръководни парламентарни постове. Към заплатата се добавят и прословутите две трети за представителни разходи. Тези средства покриват наеми на офиси, заплати на сътрудници и консултации. Често тези пари се събират директно в касата на съответната парламентарна група.

Във внесеното проекторешение обаче е оставена законова „вратичка“. Заплатите могат да се актуализират чрез закона за държавния бюджет за съответната година. Замразяването не е напълно необратимо заради възможността за корекции спрямо общата политика по доходите. Така депутатите запазват правото си да променят парите си при всяко гласуване на годишния бюджет.

Премиерът Румен Радев и вицепремиерът Гълъб Донев настояваха за тези рестрикции още през миналия месец. Тогава Радев беше категоричен за нуждата от личен пример на политиците:

Времената искат рестрикции и политиците трябва първи да дадем пример.

Процесът по внасяне на промените премина през сериозни политически спънки. Първоначално темата не беше включена при гласуването на общия правилник. Новите правила за работа и заплати преминаха през залата без текстовете за замразяване. Шефът на ПБ Петър Витанов обясни забавянето с късно получена методика от министерството на финансите.

Към момента проектът на „Прогресивна България“ все още не е разпределен по ресорните комисии. Вносителите мотивират предложението си с нуждата от по-висока фискална предвидимост и прозрачност. Новият модел трябва да замени досегашното автоматично индексиране с единен подход при планирането на разходите.

Медийни анализи отбелязват, че реалните доходи на депутатите остават значително по-високи от основната сума. Фиксирането на заплатите на нивото от март 2026 г. е опит за баланс. Въпреки това, критиците посочват, че възможността за увеличение през бюджета подкопава идеята за пълно замразяване. Политическият спор по темата вероятно ще продължи и в бюджетната комисия.