Депутатите печелят от замразяването на заплатите: щяха да получават с 24 евро по-малко

Ако депутатите не бяха замразили възнагражденията си през юни, сега щяха да получават по-малко. Това показват новите данни на НСИ за средните заплати през второто тримесечие.

Основната брутна депутатска заплата беше фиксирана на 4236 евро месечно. По старото правило тя се изчислява като три средни заплати в обществения сектор. През март средното възнаграждение там е било 1412 евро.

През юни обаче средната заплата в обществения сектор е намаляла до 1404 евро. Така депутатските възнаграждения щяха да се понижат до 4212 евро месечно. Разликата е 24 евро в полза на депутатите заради решението за замразяване.

Традиционната формула предвижда ново изчисление на възнагражденията на всеки три месеца. Обикновено това води до увеличение. При последните данни обаче се отчита рядко намаление в обществения сектор.

Още при старта на новия парламент „24 часа“ призова депутатите да покажат съпричастност с кризата. Изданието настоя народните представители да прекратят тримесечното индексиране на заплатите си.

Първоначално най-голямата парламентарна група – „Прогресивна България“, обяви намерение да промени правилата. Те определят начина за изчисляване на депутатските възнаграждения.

Промените обаче бяха отложени. През юни депутатите все пак решиха да замразят заплатите си. Решението последва обществен натиск за ограничаване на разходите.

Сегашните данни показват, че депутатите са запазили по-високо възнаграждение. Подобен казус възникна и през 2020 г., в началото на пандемията.

През април същата година НСИ отчете автоматично увеличение на депутатските заплати. Причината беше икономическият ръст преди пандемията. Междувременно в страната започнаха масови съкращения.

Тогава предложенията за замразяване на заплатите стигнаха до пленарната зала. Икономисти предупредиха, че фиксирането може да запази по-високо ниво.

На 6 април Народното събрание промени решението си. Депутатите се отказаха от едномесечните си възнаграждения. Средствата бяха преведени на Министерството на здравеопазването за борба с коронавируса.

След това старата практика за индексиране на заплатите беше възстановена. Намаление на възнагражденията в обществения сектор се случва изключително рядко.

Средната заплата в страната в края на второто тримесечие е достигнала 1421 евро. Това представлява годишен ръст от 9,8%. Увеличението е по-ниско спрямо обичайните темпове през последните години.

В добивната промишленост заплатите са нараснали с 24% за година. Средното възнаграждение в сектора е достигнало 1966 евро. В селското стопанство ръстът е 19,5%, но средната заплата остава 1031 евро.

Най-високи са възнагражденията в информационните технологии. Там средната заплата в средата на 2026 г. достига 3079 евро. Следват финансите и застраховането с 2140 евро.

В енергетиката средното месечно възнаграждение е 2036 евро. Хотелиерството и ресторантьорството остават на последно място с 918 евро.

Варна се изкачва на трето място по средна заплата, веднага след София и Софийска област. През юни възнаграждението в областта достига 1336 евро.

Така Варна изпреварва Враца, където средната заплата е 1312 евро. Възнаграждението във Враца е намаляло спрямо предходните два месеца.

София остава безспорен лидер. Средната заплата в столицата достига 1915 евро през юни. В началото на годината тя е била 1865 евро.

Заетите през второто тримесечие са се увеличили с 0,6% спрямо първото. Ръстът се дължи основно на туризма. В хотелиерството и ресторантьорството работещите са се увеличили с над 23%.

Спрямо второто тримесечие на миналата година обаче заетите са намалели с 16 700 души. Това представлява спад от 0,7%.

Паралелно с това държавата подготвя нов механизъм за минималната заплата. Повече информация за обсъжданите промени има в материала за новия механизъм за определяне на минималното възнаграждение.

Сега минималната заплата е 620,20 евро. При запазване на старото правило догодина тя би достигнала 722 евро. Новата формула трябва да заработи от 1 януари следващата година.

Сред обсъжданите критерии са покупателната способност, медианната заплата, ръстът на възнагражденията и производителността на труда. Работодатели, синдикати и държава трябва да определят тежестта на всеки показател.

Минималната заплата е 620,20 евро, а необходимият доход за издръжка на един човек е 828 евро. Размерът на издръжката е посочен в разчетите на КНСБ.

Средната брутна заплата през второто тримесечие достига 1444 евро. Медианната заплата обаче е между 1075 и 1100 евро. Тя е по-близка до дохода на масовия работещ.

Вицепремиерът Гълъб Донев съобщи, че механизмът трябва да бъде приет до края на август. Размерът на минималната заплата за 2027 г. трябва да бъде определен до края на септември.

Социалният министър Наталия Ефремова посочи, че предстои да се уточнят официалните данни и тежестта на критериите. Новата формула ще бъде свързана и с промени в Кодекса на труда.