Депутатите обсъждат замразяване на заплатите си и край на автоматичната индексация

Народните представители в българския парламент започват ключови обсъждания относно своите месечни възнаграждения. Основната цел на предложението е окончателното замразяване на депутатските заплати. Вносителите от „Прогресивна България“ настояват за прекратяване на досегашната практика за автоматична индексация. Към момента възнагражденията се преизчисляват на всеки три месеца спрямо средните заплати в страната.

Според новия проект основното месечно възнаграждение на народните представители ще бъде фиксирано в размер на три средномесечни заплати в обществения сектор. На база на актуалните данни от Националния статистически институт (НСИ) това прави сума от 4236 евро. Тази промяна цели да ограничи постоянното нарастване на разходите за законодателната власт.

Процедурата вече премина през първоначалните етапи на разглеждане в парламентарните комисии. Правната комисия даде зелена светлина на предложението за замразяване на депутатските заплати, като текстовете бяха приети с пълно единодушие. Нито един народен представител не гласува „против“ или „въздържал се“ по време на заседанието. Това показва широк политически консенсус по темата за финансовата дисциплина.

Анализите показват, че промените в правилника на Народното събрание вече водят до отпадане на автоматичната тримесечна индексация. Това е важна стъпка за прозрачността на публичните разходи. Повече информация за финансовите параметри можете да намерите в материала Депутатите най-сетне ще си замразят заплатите – на 4236 евро основната (Обзор).

Въпреки единодушието в комисията, някои експерти забелязват специфични детайли в предложените текстове. Парламентът оставя възможност основните възнаграждения да се коригират чрез държавния бюджет, а не чрез правилника. Това се определя като потенциална „вратичка“ за бъдещи промени в размерите на заплащането. По този начин контролът върху заплатите се премества от вътрешните правила към бюджетната рамка на страната.

Темата за заплатите на политиците предизвиква сериозен обществен интерес на фона на напрежението около държавния бюджет. Някои политически групи предлагаха още по-радикални мерки по време на дебатите. Имаше идеи за намаляване на възнагражденията до размера на само една средна работна заплата. Тези предложения обаче не събраха необходимата подкрепа в пленарната зала.

Българската инициатива намира паралели и в други европейски държави. Например словашкият парламент наскоро одобри сходна мярка за замразяване на възнагражденията на своите депутати за периода 2026–2027 година. Това поставя българския дебат в по-широк европейски контекст на солидарност и икономии в публичния сектор.

Предвижда се прекратяване на заложеното до момента преизчисляване на възнагражденията на всеки три месеца, което е ключов елемент от реформата. В миналото представители на различни политически сили твърдяха, че правилникът не променя същинския размер на парите. Те посочваха, че формулата е заложена отдавна и запазва автоматичния си характер. Новият проект обаче цели да промени фундаментално този механизъм.

Обсъжданият вариант за фиксирана заплата от 4236 евро се базира на мартенските данни на НСИ за 2026 година. Тази сума се счита за символичен жест на солидарност към гражданите в условия на икономически предизвикателства. Предстои окончателното гласуване на промените в правилника на Народното събрание в пленарна зала.