Дъждовете влошиха качеството на пшеницата, но хлябът остава защитен: Прогнози за реколта 2026
Прогнозите за реколта 2026 предвиждат до 6,8 милиона тона пшеница. Въпреки дъждовете и ниския протеин в някои райони, риск за хляба няма.
Първата прогноза за реколта 2026, е за между 6,5 и 6,8 милиона тона пшеница и малко над 1 милион тона ечемик.
Министерството на земеделието обяви своята първа прогноза за реколта 2026 година. Очаква се страната да произведе между 6,5 и 6,8 милиона тона пшеница. Тези количества ще покрият напълно вътрешното потребление. България ще запази своята позиция на значим износител на зърно. Прогнозите включват и производство на малко над 1 милион тона ечемик. Още при официалния старт на жътвата в средата на юни бяха поставени високи очаквания. Въпреки това климатичните условия внесоха корекции в първоначалните планове на фермерите.
Обилните дъждове засегнаха качеството на зърното в определени региони. В Северна България пшеницата е с ниско протеиново съдържание. Това я прави подходяща основно за фураж. Промиването на протеина се случи по време на оформянето на класа. Средният добив на пшеница в началото на кампанията е около 550 кг/дка. Тази стойност представлява спад от над 30% спрямо същия период на миналата година. Зърнопроизводителите прибират една от най-скъпите реколти в своята история.
Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, коментира ситуацията.
“Засега новините са, че е с ниско протеиново съдържание, което означава, че основна част от реколтата, особено в районите на Северна България, става единствено за фураж. Това се дължи на обилните дъждове в периода, в който зърното е оформяло класа, което е довело до промиване на протеиновото съдържание”
Въпреки тези данни, Кукушева увери потребителите, че няма място за притеснение относно хляба.
“За хляба на България няма място за притеснение. Ние работим с най-добрата пшеница, защото пшеница с компрометирани хлебопекарни качества не влиза в българските мелници и от нея не се произвежда хляб”
Тя подчерта, че мелниците използват само суровина с отлични показатели. Жътвата все още не е приключила окончателно в цялата страна. Реалните количества и качества ще бъдат ясни след прибирането на зърното в хамбарите.
В област Добрич ситуацията е по-благоприятна. Средният добив на пшеница в Добричко към момента е 676 кг от декар. Ожънати са над 157 хиляди декара от общо засетите 1 292 950 декара. Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, потвърди наличието на качествена продукция. Пшеницата и ечемикът в Добричко са в добро състояние, въпреки финансовите затруднения на фермерите.
“Реално на места няма много добри протеини. Със сигурност обаче има и пшеница, която е със страхотни качества. Така че предполагам, че ще имаме абсолютно достатъчно хлебна пшеница, за да имаме български, хубав хляб”
При ечемика в Добрич жътвата е почти завършила. Средният добив там достига 635 килограма от декар. Маслодайната рапица също показва добри резултати със среден добив от 387 кг/дка.
При слънчогледа се наблюдава постепенно понижение на производството. От 2,1 милиона тона през 2022 година то падна до 1,571 милиона тона през 2025 година. Рапицата обаче отбеляза впечатляващо възстановяване. Производството ѝ нарасна със 102% на годишна база до 319 хиляди тона.
България остава на първо място в Европа по производство на зърно на глава от населението. Пазарната среда обаче продължава да бъде източник на сериозна тревога. Цените на международните борси са сравнително ниски спрямо разходите. В някои райони себестойността на продукцията е по-висока от пазарната цена. Зърнопроизводителите разчитат на държавно субсидиране за покриване на част от загубите.
Мариана Кукушева обърна внимание и на организационни проблеми в сектора. Консултативният съвет по зърното не се е събирал от година и половина. Това води до липса на официални данни за преходните запаси. Подобна ситуация се отразява негативно на целия пазарен процес. Силната конкуренция от Русия и Румъния засилва натиска върху българските производители. Те ще трябва да разчитат на висока организация и качество на продукцията.
