Нови изисквания: След 4 години сградите задължително със соларни панели или термопомпи
Нов законопроект предвижда всички нови сгради в България да бъдат с нулеви емисии от 2030 г. Промените въвеждат задължително използване на соларни панели и термопомпи, както и енергийни сертификати в имотните обяви.
Новото строителство все по-често разчита за зелени източници на енергия, но след 4 години това ще стане задължителен стандарт. СНИМКА: ГЕОРГИ ПАЛЕЙКОВ И сега много собственици на апартаменти в панелни блокове слагат солари на покрива, които произвмеждат енергия колкото за асансьорите, домофоните и осветлението на стълбището. СНИМКА: “24 ЧАСА”
България въвежда нови строги правила за строителството на жилищни и обществени обекти. След четири години всяка нова сграда трябва да има нулеви емисии. Това предвижда нов проект за промени в Закона за енергийната ефективност. Министерството на енергетиката и Агенцията за устойчиво енергийно развитие са подготвили текстовете. Тези промени целят декарбонизация на сградния фонд до 2050 година.
От 1 януари 2030 г. нататък ще се изграждат само сгради с нулеви емисии. За публичните сгради това изискване влиза в сила по-рано. Държавната и местната власт трябва да строят обекти с нулеви емисии от 1 януари 2028 г. Енергията за отопление, охлаждане и осветление трябва да идва от възобновяеми източници. Тези системи трябва да са разположени на място или в непосредствена близост.
Промените транспонират две важни европейски директиви в националното законодателство. Първата директива за енергийна ефективност има срок за въвеждане до 11 октомври 2025 г. Втората директива за енергийните характеристики на сградите трябва да се приложи до 29 май 2026 г. Целта е намаляване на парниковите газове с поне 55% до 2030 г. ЕС планира да свие общото потребление на енергия с 11,7 на сто.
Сградите с нулеви емисии ще разчитат основно на слънчева енергия и високоефективни термопомпи. Новите проекти трябва да предвиждат оптимално изложение за максимално слънцегреене. Термопомпата предлага около четири пъти по-ниски експлоатационни разходи спрямо обикновен климатик. Въпреки това първоначалната инвестиция остава значителна. За еднофамилна къща от 150 кв. м термопомпа „въздух-вода“ струва между 6 и 11 хиляди евро. При жилищните кооперации разходите са по-високи, но се разпределят между собствениците. Експертите посочват, че климатикът и термопомпата остават най-изгодният начин за отопление за домакинствата.
Фотоволтаичните системи също са ключов елемент от новите изисквания. Инвестицията за стандартен панелен блок излиза около 500 евро на апартамент за базова система. Тя покрива нуждите на асансьора и стълбищното осветление. За захранване на апартаментите са необходими инсталации над 20 киловата. Те струват минимум 25 хиляди евро за вход с 24 жилища. С добавяне на батерии цената може да се удвои или утрои.
Новият закон предвижда автоматично управление на техническите инсталации. В часове на пиково потребление сградата ще преминава към собствено захранване. Това ще става чрез енергия, съхранена в батерии от соларната инсталация. Собствениците ще могат да управляват потреблението дистанционно през електронни устройства. Това включва регулиране на климатизацията и други параметри на системите.
Пазарът на недвижими имоти също ще претърпи промени. При продажба или отдаване под наем собственикът трябва да предостави енергиен сертификат. В имотните обяви задължително ще се вписва разходът на енергия в киловатчас на квадратен метър. Тези сертификати ще се издават като електронни цифрови документи.
В имотните обяви ще се отбелязва разходът на енергия в киловатчас на квадраметър.
Сградите ще бъдат класифицирани в скала от А до G. Клас А е за най-енергоефективните обекти, а клас G за най-разходващите. Повечето блокове и къщи у нас все още нямат такива сертификати. Изключения се предвиждат за молитвени домове и сгради под 50 кв. м. Временни постройки и паметници на културата също могат да бъдат освободени от някои изисквания. Промените предвиждат и възможност за изготвяне на паспорт с мерки за енергийна ефективност.
Паспортите са по желание на собственика и следва да бъдат съобразени с възможностите му.
Държавата ще засили контрола върху обществените поръчки. Възложителите ще трябва да купуват само стоки и услуги с висока енергийна ефективност. Праговете за прилагане на тези принципи са над 10,52 млн. лв. за строителство. Публичните сгради трябва да намаляват потреблението си с 1,9% всяка година. За целта са осигурени различни механизми за финансиране на мерки за саниране и обновяване. Поне 3% от площта на държавните сгради трябва да се привеждат към нулеви емисии годишно. Тези правила важат и за частни сгради, наети от държавни институции.
