Зърнопроизводителите прибират една от най-скъпите реколти в историята: Предизвикателства пред кампания 2026

Жътвената кампания за 2026 година започва с голяма доза оптимизъм, но и със сериозни притеснения за българските фермери. Председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите Илия Проданов коментира текущата ситуация и перспективите пред сектора. Той подчерта, че земеделците прибират една от най-скъпите реколти в историята на страната. Въпреки надеждите за добри резултати, редица външни и вътрешни фактори оказват натиск върху производството.

Първоначалните данни показват значително намаление на посевните площи. Според Илия Проданов площите с пшеница в България са с около 2 милиона декара по-малко в сравнение с предходните години. Тази тенденция се наблюдава в цяла Европа, като във Франция намалението достига 10 милиона декара. Стопаните очакват да видят дали реалните добиви ще оправдаят вложените средства и труд.

„Всички земеделски производители подхождаме с голяма надежда към реколтата, която предстои да приберем. Дали тя ще оправдае очакванията ни, ще стане ясно едва когато започне жътвата. Към момента е трудно да се направи точна прогноза както за добивите, така и за общия размер на реколтата. Това, което можем да кажем със сигурност, е, че площите с пшеница в България са с около 2 милиона декара по-малко в сравнение с предходни години.“

Експертите посочват, че неблагоприятната пазарна среда и високата себестойност са основните причини за този спад. Европа рискува да загуби позицията си на традиционен износител и да стане зависима от внос. Проданов обяснява, че трудностите са се натрупали през последните години, създавайки несигурност в сектора.

„Причините са натрупаните трудности през последните години, неблагоприятната пазарна среда и високата себестойност на производството. Това не е проблем само на България. Във Франция, например, площите с пшеница тази година са намалели с около 10 милиона декара. Надявам се това да не се превърне в дългосрочна тенденция за Европа, защото в даден момент може да се окажем от традиционни износители на пшеница в позиция на зависими от внос държави.“

Финансовата подкрепа за сектора остава нерешена тема. Браншовите организации настояват за компенсации, които техните колеги в Европа вече са получили. Липсата на средства от страна на държавата поставя фермерите в тежко положение. Поради тези причини зърнопроизводителите остават в протестна готовност и изискват адекватни мерки.

„По време на служебния кабинет проведохме редица разговори, но те така и не доведоха до изплащане на финансови помощи за земеделските производители. Нашите колеги в почти цяла Европа вече получиха своите компенсации. България обаче все още не се е възползвала от възможностите и към момента нито зърнопроизводителите, нито останалите земеделски сектори са получили подкрепа.“

Цената на настоящата реколта е силно повлияна от международните конфликти. Разходите за горива, торове и суровини достигнаха пикови стойности по време на производството. В същото време пазарните цени на зърното в момента се задържат на нива, подобни на тези от периода 2007–2008 година.

„Тези средства продължават да бъдат необходими. Именно през периода на конфликта направихме най-сериозните разходи по производството на настоящата реколта. Цените на горивата, торовете и суровините бяха силно повлияни от ситуацията. Всички сме щастливи, че военният конфликт приключва, но реколтата, която сега ще прибираме, остава една от най-скъпите произведени досега, а пазарните цени са на нива, които напомнят 2007–2008 година.“

Конкуренцията на световния пазар става все по-ожесточена. Освен Русия и Украйна, на сцената излизат и държавите от Меркосур. Илия Проданов предупреждава за евтините продукти, които могат да залеят европейските пазари. Това допълнително влошава конкурентоспособността на местните производители.

„Русия и Украйна не са единствените големи играчи на пазара. Виждаме какво се случва и в държавите от Меркосур, включително Аржентина. Европа продължава да бъде остров на висока себестойност и все по-трудно успява да бъде конкурентна на останалите производители по света. Това се отразява изключително негативно върху целия сектор.“

Последните оперативни данни на Министерството на земеделието показват, че прибрани са почти 5,8 милиона тона пшеница и над 1 милион тона ечемик. Жътвата е приключила на около 80% в страната. В Южна България средните добиви се движат около 500 кг от декар, докато в Добруджа са регистрирани резултати над 630 кг/дка. Въпреки това, изкупните цени по пристанищата Варна и Бургас се движат около 350–370 лева за тон, което е под очакванията на много стопани.

Проблемите се пренасят и към пролетните култури. Жътвата на царевицата стартира с много слаб начален добив от 200 кг/дка, което е спад от над 34% спрямо миналата година. Сушата и високите температури застрашават и слънчогледа. На този фон въпросът за напояването става критичен.

„През годините много правителства обявяваха напояването за приоритет. Но едно нещо е приоритет само когато е подкрепено с конкретни средства в бюджета и реални инвестиции. Засега не сме видели такива параметри. Добрата новина е, че язовирите са пълни и вода има. Оттук нататък е важно да не изпуснем ситуацията и да осигурим по-лесен достъп до този ресурс.“