Държавният бюджет е готов: Минималната работна заплата става 620 евро
Министърът на финансите Гълъб Донев обяви, че държавният бюджет е готов. Минималната работна заплата за 2026 г. се определя на 620 евро, а държавните служители ще плащат част от осигуровките си.
Държавният бюджет за настоящата година е напълно завършен. Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев потвърди новината днес. Официалното обявяване на финансовата рамка ще се случи утре. Проектът предвижда значителни промени в осигурителната система и доходите на гражданите. Финансовият министър посочи, че указанията към бюджетните разпоредители вече са изпратени.
Минималната работна заплата в България се установява на 1213 лева или 620,20 евро от 1 януари 2026 година. Това представлява ръст от 12,6% спрямо предходната стойност от 1077 лева. Правителството вече прие Постановление № 243 на Министерския съвет от 13 ноември 2025 г. То утвърждава новия размер на минималното възнаграждение за страната. Тези промени са заложени в новата средносрочна бюджетна прогноза.
„Има съвсем нормални писма, които са изпратени до първостепенните разпоредители с бюджет, така че това, което сме дали като указания, трябва да бъде изпълнено. Ще вървят преговори със социалните партньори, така че виждате тристранката. Благодаря ви, нищо не коментирам повече.“
заяви Гълъб Донев.
Новият бюджет предвижда държавните служители да плащат 20% от своите осигуровки още от август. Това решение цели постигане на равнопоставеност с частния сектор. Вероятно заплатите в администрацията ще бъдат увеличени, за да компенсират тези удръжки. Параметрите на Бюджет 2026 показват стремеж към реформи, но и запазване на доходите. Секторите отбрана и МВР обаче ще бъдат изключени от това правило според предварителната информация.
От догодина минималната работна заплата ще бъде отвързана от средната заплата за страната. Това ще важи и за секторите отбрана, МВР и образование. Възнагражденията в тези ключови сфери ще се определят по изцяло нова формула. Правителството планира този механизъм да осигури по-голяма гъвкавост и устойчивост на държавния бюджет. Министърът на труда и социалната политика Гуцанов потвърди, че замразяване на доходите не се предвижда.
Министър-председателят Румен Радев внесе допълнителна яснота по темата за доходите. Той коментира бъдещите планове на кабинета по време на среща с медиите.
„Минималната работна заплата няма да бъде замразявана. Когато започне разглеждането на бюджет 2027, през август, на среща на тристранните партньори ще бъде разгледан нов механизъм за определяне на минималната работна заплата.“
подчерта Румен Радев.
Синдикатите изразяват сериозни опасения относно евентуално замразяване на доходите в дългосрочен план. Според КНСБ това би довело до реално обедняване поради натрупаната инфлация. Любослав Костов от КНСБ отбеляза, че в средносрочните прогнози често се залагат еднакви суми за три години. Това може да бъде чисто административен подход, който изисква внимателен анализ.
„Обикновено в средносрочната бюджетна прогноза се залага една и съща сума за три години напред, може да е чисто административно, предстои да видим в бюджета утре.“
каза Любослав Костов.
Бизнесът също има своя позиция чрез Българската стопанска камара. Мария Минчева посочи липсата на единен механизъм с широка политическа подкрепа. Тя призова за внимателно обмисляне на автоматичното нарастване на заплатите в страната. Според нея е най-разумно да се спре автоматизмът, докато не се намери консенсус.
„Няма механизъм, който да е набрал политическа подкрепа и да е подкрепен от синдикатите, най-разумно е да има спиране на този механизъм и спиране на автоматичното нарастване.“
коментира Мария Минчева. Тези позиции на синдикатите и бизнеса ще бъдат водещи при предстоящите преговори в Тристранния съвет.
Линията на бедност през 2026 г. се повишава до 764 лева (390,63 евро). За сравнение, през 2025 г. тя е била 638 лева. Въпреки увеличението на минималната заплата до 620 евро, България остава с най-ниски нива в Европейския съюз. Данните на Евростат потвърждават тази трайна тенденция за страната ни. Експерти прогнозират, че до 2030 г. минималната заплата може да достигне 1000 евро при икономически ръст.
Гражданите също споделят своите притеснения относно жизнения стандарт. Хигиенистката Йоана Димитрова от Русе смята, че минималното възнаграждение е крайно недостатъчно за нормален живот. Тя подчертава трудностите при отглеждането на дете с тези доходи.
„Смятам, че е крайно недостатъчно и ако дадем на някои от народните представители тази сума пари с едно дете, смятам, че няма да може да се оправи, дори и другият родител да работи.“
сподели Йоана Димитрова.
Политическата формация „Демократична България“ предложи поетапно въвеждане на осигуровки за държавните служители. Мартин Димитров настоява сектор „Сигурност“ да не бъде изключван от тази мащабна реформа. Според него МВР е получило голямо увеличение миналата година и трябва да участва в промените.
„Сектор „Сигурност“ не може да бъде изваждан пред скоба от реформата. Става дума за МВР, което получи най-голямото увеличение на заплатите миналата година. Това създаде силно чувство за несправедливост и ако има реформа, те задължително трябва да участват в нея.“
заяви Мартин Димитров.
Финансовият министър Гълъб Донев увери, че се търси равнопоставеност без отнемане на придобити права. Правителството планира държавните служители да плащат 20% от осигуровките си, но с изключения за определени ведомства. Тези предложения ще бъдат обект на нови дискусии със социалните партньори в следващите седмици. Държавата работи по вариант, който да не намалява нетните доходи на служителите.
КНСБ настоява за компенсации и връщане на плащането за прослужено време за администрацията. Любослав Костов подчерта необходимостта от двуцифрено вдигане на заплатите при въвеждане на лични осигуровки. Точните цифри и разчети ще станат ясни веднага след официалното публикуване на бюджетната рамка.
