Д-р Росен Гацин: Благоевград и Смолян са центрове на дълголетието в България

Културният антрополог д-р Росен Гацин проучва феномена на дълголетието в България. Той планира създаването на специална карта на българските столетници. Според неговите проучвания областите Благоевград и Смолян са водещи по този показател. Тези региони скоро ще бъдат официално обозначени като „сини зони“ на картата.

Картата на дълголетието ще анализира данни от различни исторически периоди в страната ни. Проектът няма да бъде просто моментна статистика от актуалните регистри. Той цели да разкрие дълбоките връзки между географските фактори и продължителността на живота. Д-р Гацин обяснява, че антропологията изследва човека като индивид и част от общност. Най-възрастните членове генерират и поддържат моралните норми в тези общности.

Първият му досег със столетници е по време на студентска практика в родопското село Дрангово. Тогава той осъзнава значението на най-старото запомнено знание.

Оттогава до днес се чувствам като крадец на спомени.

Колкото по-дълго живее един човек, толкова повече спомени съхранява той. Това вдъхновява идеята за мащабното картографиране на дълголетието у нас.

София в момента разполага с най-голям брой столетници като абсолютна цифра. Това се дължи на множество социални, икономически и медицински фактори в столицата. Въпреки това, спрямо общия брой на населението, Родопите остават водещи. Благоевградска и Смолянска област са регионите с най-висока концентрация на местни дълголетници. Д-р Гацин подчертава важността на връзката с родното място и природата. Човек трябва да бъде изследван в неговата естествена среда, а не в градски апартамент.

Каква е тайната на изключително дългия живот? Изследователят търси отговора в храната, наследствеността и липсата на стрес. Той вярва, че разковничето се крие в баланса и спокойствието. Малкото количество храна също е от решаващо значение за здравето. Япония остава световен лидер, но България притежава свои уникални примери.

Акцент в работата на д-р Гацин е случаят с Йончо Цолов от село Лик. Изследователят проучва доказателства за библейската възраст от 130 години на този българин. В селото е открит паметник с надпис за неговото необикновено дълголетие. Намерен е и официален акт за смърт от януари 1907 година. Проучванията сочат, че той вероятно е роден през 1776 или 1777 година.

Предстои мащабна експедиция и проверка на църковните регистри в региона на Мездра. Целта е събиране на липсващите елементи от пъзела и официално потвърждение от „Гинес“. България може да се утвърди като значима дестинация на дълголетието в световен мащаб. Темата беше представена и в изложбата „Кодове на идентичност“ в София. Там фокусът падна върху историческата памет и съхраняването на родовата идентичност.

Генеалогията позволява на всеки българин да състави свое собствено родословно дърво. Д-р Гацин споделя лична история за проучването на своите предци. Той насърчава хората да търсят информация в местни читалища, кметства и църкви. Летните събори и селищни празници са отлично място за събиране на родови истории. Всеки български дом трябва да притежава свое родословно дърво за запазване на паметта.

Българите често използват различни ритуали за късмет в ежедневието си. Изливането на вода при тръгване на път е дълбоко вкоренен обичай. Суеверията често произтичат от съвсем конкретни и практически ситуации. Д-р Гацин смята, че днешните вярвания приличат на богата „ирландска яхния“. Те смесват стари езически корени с модерни лични ритуали за спокойствие. Балансът между вярата и разума остава най-важният фактор за народопсихологията ни.