Чочо Попйорданов завършва НАТФИЗ със 7 филма, обявен е за секссимвол на киното ни

В ранното утро на 5 май 2013 г. смъртта намира актьора Петър Попйорданов. Трагедията се разиграва в частните Боянски гробища навръх Великден. Чочо отива там, за да засади петунии на гроба на своята майка. Известната лекарка Катя Попйорданова е починала само месец по-рано. При неясни обстоятелства актьорът губи равновесие. Той пада от височина близо два метра върху каменна плоча. Ударът се оказва фатален за неговия живот.

Лекарите в болница „Пирогов“ установяват тежки наранявания. Чочо има двустранна мозъчна контузия и счупвания на черепните кости. Белият му дроб също е сериозно увреден. Той изпада в дълбока кома, от която никога не излиза. Медицинските изследвания сочат за причина недостатъчност на мозъчния ствол. Загива нелепо при падане в Боянските гробища навръх Великден, оставяйки празнота в българската култура. През 2025 г. се навършват 12 години от неговата кончина.

Петър Попйорданов оставя зад себе си 24-годишна кинокариера. За това време той се снима в 38 филма и сериала. Чочо поставя два рекорда в българското кино. Те едва ли ще бъдат подобрени скоро. Първо, той завършва НАТФИЗ с участие в цели седем филма. Веднага след това медиите го обявяват за новия секссимвол на родното кино. Вторият му голям триумф е през 1994 г. на фестивала във Варна.

Тогава Чочо печели наградата „Златна роза“ за шест различни роли едновременно. Той впечатлява журито с участията си в лентите „Граница“ и „Онова нещо“. Списъкът включва още „Кладенецът“, „Козият рог“, „Вампири, таласъми…“ и „Сезонът на канарчетата“. Критиката го определя като истинско явление. Подобно на големи таланти като Георги Черкелов, Попйорданов притежаваше невероятна харизма.

Пътят му към сцената започва в София. Баща му Иван Попйорданов е влиятелна фигура в киното и телевизията. Майка му д-р Катя Попйорданова иска синът ѝ да учи пиано. Баща му обаче настоява за тренировки по плуване в „Славия“. Чочо избира актьорството още в девети клас. Първият му опит обаче е неуспешен. Отхвърлят го от училищна постановка заради припряно говорене. Преподавателите не разбират думите му, но по-късно го приемат по милост.

Иван Попйорданов първоначално е против кариерата на сина си. Той дори моли Елена Баева да разубеди момчето. По време на прослушването Чочо е изключително напрегнат. Той куца от притеснение, докато рецитира басня и стихотворение. На изпитите в НАТФИЗ нещата се повтарят. Когато го питат за името му, той отговаря неясно. Комисията чува нещо като „Перно Пернов“ вместо Петър Иванов. Въпреки това той влиза в Академията първи по успех.

„Най-щастлив съм се чувствал няколко пъти. Първия, когато ме приеха да уча в Академията. Беше като една малка кратка пътечка, след която се надявах да има магистрали, по които да вървя. Много кратък миг!…“

В своята кариера Чочо преминава през много трудности и лични търсения. Той признава, че е правил много грешки в живота си. Винаги обаче търси вярната посока и точните хора.

„Не веднъж и два пъти ми е било трудно – обясняваше Чочо. – Правил съм много глупости и никой не ми е виновен за това. Много е трудно човек да открие сам себе си. Имал съм три периода на търсене, на блъскане, на загуби, на грешки, лично мои. На търсене на вярната посока, на намиране на точните хора, на конкретния човек. Но не съжалявам.“

През 1999 г. списание „Егоист“ го поставя на своята корица. Чочо е сниман с аркада под окото. Заглавието на броя е „Победител“. Снимките са от истински боксов мач срещу Кубрат Пулев. Кобрата тогава е само на 18 години и вече е шампион. Мачът е в категория до 81 килограма. Пулев обещава да не наранява лицето на актьора. Адреналинът обаче кара Чочо да се бие до последен дъх.

Последната му велика роля е в Народния театър. Той изиграва легендарния образ на Македонски в спектакъла „Хъшове“. Първоначално Александър Морфов не го иска в състава. Режисьорът смята, че актьорът е твърде нестабилен. Чочо обаче го пита кой е стабилен в днешно време. След три месеца проби той получава ролята. Това се превръща в неговото най-силно превъплъщение на сцената.

На поклонението през 2013 г. колегите му са съкрушени. Христо Мутафчиев пише в книгата за съболезнования думите: „Сбогом, Македонски!“. Хъшовете пеят песента от спектакъла със сълзи на очи. Баща му Иван Попйорданов по-късно споделя тежки думи. Според него поколението на Чочо е било погубено от държавата.

„Всеки от нас има своя звезда, що го води, дорде е жив. Кога свети ярко – човек има живот, кога гасне – судбина…“