Бюджетната комисия ограничи правомощията на Румен Спецов в „Лукойл“
Бюджетната комисия прие на първо четене промени, които въвеждат месечна отчетност и съдебен контрол върху действията на особения търговски управител на „Лукойл“ Румен Спецов.
Законови промени затягат контрола над действията на особения управител на дружествата от групата на “Лукойл” в България.
Депутатите от бюджетната комисия приеха промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности. Тези промени ограничават и реформират режима на особения търговски управител на предприятията на „Лукойл“ в България. Законопроектът мина на първо четене в комисията с подкрепата на мнозинството. Вносители на новите текстове са народни представители от „Прогресивна България“.
Румен Спецов трябва да се отчита всеки месец за дейността си пред министъра на икономиката и индустрията. Този отчет трябва да се подава в срок до една седмица след края на всеки месец. В момента Румен Спецов заема позицията на особен търговски управител в рафинерията. Новата мярка цели засилване на институционалния надзор върху управлението на стратегическите активи. Депутатите въвеждат и допълнителен механизъм за строг съдебен контрол. Той е насочен към най-чувствителната част от неговите правомощия. Това включва разпореждането с имущество, акции или дялове от предприятията. Тези обекти имат критично значение за националната и енергийната сигурност на страната.
Според новите текстове всяка разпоредителна сделка в нарушение на закона ще бъде нищожна. Това означава, че тя няма да поражда абсолютно никакви правни последствия. Съдът трябва официално да установи нарушението на правилата за разпореждане. Право да поискат обявяване на нищожност имат министърът на икономиката и прокурорът. Министерският съвет и всеки акционер също разполагат с това законово право. Лицето, което оперира инфраструктурата или търгува с нефт, също може да заведе иск. Искът се предявява пред окръжния съд по седалището на съответното дружество.
Срокът за подаване на иска е 14 дни от узнаването за сделката. Той не може да бъде по-късно от три месеца от самото извършване на действието. Законът гарантира допълнително правата на всички собственици на капитала. Всеки съдружник или акционер може по закон да встъпи в делото. Те могат да поддържат иска дори при отказ на първоначалния ищец от него. Повече информация за контрола можете да намерите в статията Спецов остава, засега, но ще се отчита всеки месец.
Владислав Панев от ДБ коментира липсата на представители на компанията на заседанието. Той посочи, че „Лукойл“ е натрупал загуба от 220 милиона лева. Панев подчерта важността на запознаването на депутатите с тези финансови резултати.
„А самата възможност особеният търговски управител да продава акции и дялове на нейни дъщерни дружества беше на ръба на скандала, така че тези помени по-скоро са в по-добра посока“
Вносителите отговориха на критиките на Владислав Панев по време на комисията. Те твърдят, че това не е закон конкретно за дружеството „Лукойл“. Текстовете уреждат общите задължения на всеки особен търговски управител. Те целят отстраняване на пороци, внесени в закона през 2025 година. Мартин Димитров от ДБ поиска писмено становище от финансовото министерство. Той се опасява за арбитражните позиции на България при евентуални бъдещи дела. Контролът над продажбата на „Лукойл“ мина на първо четене в парламентарната зала по-рано тази година.
Министерският съвет назначи Румен Спецов за особен управител на 19 ноември 2025 г. Темата за неговите правомощия остава една от най-спорните в енергийния сектор. Кабинетът обсъжда и специална лицензия от OFAC за продължаване на дейността. Решението от американската служба може да дойде в кратък срок. Това е важно за работата на рафинерията след 21 ноември.
Сделките с имущество и акции ще подлежат на директен съдебен контрол. Това възстановява баланса между държавния контрол и защитата на частната собственост. Проектът разширява значително кръга от лица, които могат да оспорват действията на управителя. Това включва не само държавни институции, но и малцинствени акционери. Новите текстове предвиждат месечен отчет пред министъра на икономиката и индустрията. Това засилва политическия надзор върху управлението на активите в сектора.
Законопроектът беше официално внесен на 19 май от управляващите партии. Бързото му придвижване в бюджетната комисия показва приоритетността на темата за парламента. Вносителите подчертават, че промените връщат баланса и защитават националния интерес. Те отричат текстовете да са насочени срещу конкретно търговско дружество. Основната цел е осигуряване на по-голяма прозрачност в енергийния сектор. Депутатите очакват становището на финансовото министерство преди второто четене.
