Парламентът ограничи правомощията на особения управител на „Лукойл Нефтохим България“

Народното събрание прие на първо четене важни промени в управлението на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Депутатите гласуваха изменения в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт. Тези промени директно ограничават правомощията на особения търговски управител на рафинерията. В момента този пост се заема от бившия шеф на НАП Румен Спецов. Основната цел на текстовете е засилване на държавния контрол върху стратегическия обект.

Румен Спецов вече е длъжен да представя ежемесечен отчет за дейността си пред икономическия министър. Този доклад трябва да се подава до една седмица след края на всеки месец. Мярката цели пълна прозрачност при управлението на най-голямата рафинерия на Балканите. Досегашната законова рамка позволяваше по-голяма оперативна самостоятелност на управителя. Сега министърът на икономиката и индустрията ще следи всяко действие своевременно.

Въвежда се строг съдебен контрол върху всяко разпореждане с имущество, акции или дялове на рафинерията. Това е най-чувствителната част от новите законови разпоредби. Тя засяга активи с критично значение за националната и енергийната сигурност на България. Всяко действие по прехвърляне на собственост ще подлежи на сериозна проверка. Държавата иска да гарантира, че стратегическата инфраструктура няма да бъде обект на непрозрачни сделки.

Всяка сделка, извършена в нарушение на законовите разпоредби, ще се счита за нищожна. Това означава, че тя няма да поражда никакви правни последици. Законопроектът въвежда механизъм, чрез който съдът може да обяви такива договори за невалидни. Това е ключов правен инструмент за защита на обществения интерес в енергетиката. Разпоредителни сделки без необходимото одобрение ще бъдат блокирани автоматично от закона.

Министри, прокурори и акционери получават правото да оспорват разпоредителни сделки пред съда. Право на иск имат министърът на икономиката и Министерският съвет. Прокурорът също може да се намеси при съмнения за извършени нарушения. Всеки акционер или съдружник в дружеството може да защити своите интереси по съдебен път. Исковете ще се разглеждат от окръжния съд по седалището на рафинерията.

Промените коригират предходния модел, който даваше по-широка оперативна свобода на особения търговски управител. През края на 2025 година правомощията на управителя бяха разширени от тогавашното парламентарно мнозинство. Сегашните текстове връщат съдебния надзор върху разпореждането с активи. Това е реакция срещу опасенията за евентуални сделки без достатъчен държавен контрол. Новият модел цели баланс между управление и надзор.

Срокът за предявяване на съдебен иск е 14 дни от узнаването за сделката. Крайният срок е три месеца от самото извършване на разпореждането. Законопроектът предвижда и допълнителни гаранции за малцинствените собственици. Всеки съдружник може да встъпи в делото и да го поддържа докрай. Това важи дори ако първоначалният ищец се откаже от процеса.

Вносители на промените са народни представители от „Прогресивна България“. В пленарната зала те получиха подкрепа от формациите ПП и ДБ. Тези текстове, свързвани с хората на Румен Радев, бяха подкрепени и от част от ДПС-НН. Шестима народни представители от тази група гласуваха за промените. ГЕРБ решиха да се въздържат при гласуването на първо четене. Представителите на „Възраждане“ изобщо не се включиха в процедурата по гласуване.

Рафинерията „Лукойл Нефтохим“ има огромно значение за енергийната стабилност на страната. Тя осигурява основните количества горива за българския пазар. Ето защо контролът върху нейното имущество е приоритет за държавата. Новите текстове целят да предотвратят незаконни сделки, без да пречат на работата. Особеният търговски управител трябва да гарантира непрекъснатост на производствения процес.

Юридическите експерти посочват, че нищожността на сделките е най-тежката гражданскоправна санкция. Тя служи като ефективна превенция срещу евентуални злоупотреби с власт. Когато съдът установи нарушение, сделката се заличава от правния мир. Така се гарантира сигурността на националните енергийни активи.

Процедурата по приемане на закона ще премине и през второ четене. Тогава депутатите ще обсъдят детайлно всеки параграф и алинея. Политическите формации изразиха различни виждания за обхвата на контролните механизми. Въпреки това, първото гласуване показа консенсус за ограничаване на едноличните решения. Вносителите настояват за пълна прозрачност при работата на стратегическия обект.

Вносителите представят промените като начин за осигуряване на по-строг контрол. Те искат да предотвратят сделки извън закона, без да спират рафинерията. Темата е тясно свързана и с международните санкции срещу Русия. България има специфични изключения за работа с руски петрол. Това налага още по-строг мониторинг върху финансовите и имуществени потоци.

Новият режим на отчетност ще влезе в сила веднага след окончателното приемане. Румен Спецов ще трябва да подготвя детайлни месечни доклади за дейността си. Министърът на икономиката ще анализира тези данни и ще следи за законосъобразност. Това засилва ролята на изпълнителната власт в надзора над рафинерията. Целта е да се защити националният интерес в условията на динамичен енергиен пазар.