Божидар Димитров чиракува като портиер, а като директор на НИМ разказва за Исус по нашите земи

Божидар Димитров остава една от най-колоритните фигури в съвременната българска история. Той съчетаваше научната прецизност със способността да разказва увлекателно за миналото. Изминаха осем години от неговата смърт на 1 юли 2018 г. Неговото име продължава да буди дискусии и интерес сред обществеността. Той беше дългогодишното лице на Националния исторически музей (НИМ). Димитров притежаваше уникален балкански характер и неуморен изследователски дух.

Неговият житейски път започва от морския бряг. Роден е на 3 декември 1945 г. в град Созопол. Произхожда от семейство на бежанци от Източна Тракия. Първоначалното му образование е техническо, като завършва Механотехникум в Бургас. Преди да се отдаде на историята, той работи като моряк. Плава на риболовни кораби и траулери в открито море. По-късно завършва история и археология в Софийския университет. Защитава докторат и специализира палеография в престижни институции във Ватикана и Париж.

Началото му в Националния исторически музей е изненадващо и скромно. Дългогодишният директор на НИМ започва кариерата си в музея като портиер при създаването му през 1984 г. По това време той вече е бил кандидат на историческите науки. Портиерският пост е бил единственото свободно място в новата институция. Димитров не се поколебава да приеме това предизвикателство. Само година по-късно той е утвърден за старши научен сътрудник II степен. През 1994 г. поема управлението на музея като негов директор.

По време на своите проучвания в чужбина той прави значими открития. В архива на династията на Борджиите във Ватикана намира важни документи. Сред тях е част от труда на Петър Богдан Бакшев от 1667 г. Димитров често правеше паралел между историческото проучване и разузнавателната дейност. Той вярваше, че работата в архивите изисква специален нюх и подготовка.

Обикновено разузнавачите – какъвто бях и аз – имат специална подготовка за събиране на важна информация, която следващата векове или дори само десетилетия ще бъде много ценна за изследователите

Управлението му на НИМ е белязано от големи успехи и сериозни конфликти. През 1998 г. той е уволнен след задочен спор с президента Петър Стоянов. Поводът е връщането на черновата на „История славянобългарска“ в Зографския манастир. През 2001 г. обаче той печели конкурс и отново оглавява музея. Под негово ръководство са реализирани важни реставрации на Боянската църква и Дряновския манастир. Възстановена е и църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново.

Историкът се славеше с умението да превръща археологията в сензация. През 2001 г. Божидар Димитров обявява откриването на древна лодка, за която твърди, че е от времето на Ной. По-късно изследванията показват, че тя датира от XI-XIV век. През 2010 г. той съобщава за откриването на мощи на св. Йоан Предтеча в Созопол. Димитров предричаше, че родният му град ще се превърне във втори Йерусалим. Тези твърдения предизвикаха огромен обществен интерес и поток от туристи.

Една от най-смелите му теории е свързана с пребиваването на Исус Христос по българските земи. Той се опираше на факта, че Тракия е била най-богатата част от Римската империя. Липсващите години от живота на Христос даваха повод за неговите колоритни предположения. Димитров подчертаваше, че апостолите Андрей и Павел също са проповядвали по нашите земи.

На Христос пък му се губят 15 години от живота. Прочетете светото Евангелие и ще видите, че там многократно се споменава какво е правил като дете, и изведнъж се преминава към времената, в които е бил на 33 г. Затова смятам, че е могло той да бъде в България. Освен това после и апостолите се насочват към нашите земи Например апостол Андрей започва своята обиколка от Созопол. Също свети Павел започва своите обиколки от Никополис ад Иструм – днешното с. Огняново, близо до Гоце Делчев. Това е известно от историята. Така че защо Христос да не е минавал оттук? Минавал е, разбира се, какво лошо има в това?

В политически план Димитров заема поста министър без портфейл в първото правителство на Бойко Борисов. Той напуска БСП през 2009 г., за да подкрепи ГЕРБ. Като министър той отговаря за българите в чужбина. Работи активно за ускоряване на процедурите за получаване на българско гражданство. По-късно се завръща на поста директор на НИМ, където продължава своята просветителска дейност.

Божидар Димитров беше и изключително плодовит автор и публицист. Той издава популярните книги „24-те чудеса на България“ и „Десетте лъжи на македонизма“. Винаги беше смел и директен в своите изказвания пред медиите. Не се страхуваше да засяга чувствителни теми за националната идентичност. Неговите анализи в ежедневника „24 часа“ винаги предизвикваха широк отзвук. България загуби един от най-ярките си разказвачи, който направи миналото ни близко до хората.