Богомолци озадачени от основния ремонт на пловдивския храм „Св. Иван Рилски“ (Снимки, видео)
Основният ремонт на пловдивския храм „Св. Иван Рилски“ предизвика недоволство заради заличаването на част от стенописите. Покривът тече, а сградата се обновява отвътре и отвън.
Грандиозен ремонт преобразява пловдивския храм „Свети Иван Рилски“ в квартал „Кършияка“. Основен ремонт на сградата не е правен от 91 години, но промените в интериора предизвикват недоволство сред част от богомолците.
Отвън храмът е опасан със скеле. Работи се по куполната част, която вече блести в златист цвят под слънчевите лъчи. Предстои същата обработка да бъде направена и на камбанарията. След това фасадата ще бъде боядисана в автентичния си цвят.
Ремонтът обхваща едновременно покрива, купола, камбанарията и вътрешното пространство. Работи се по сградата и около нея, установи репортерски екип. Табели информират посетителите, че храмът е временно в ремонт.
Най-голямо учудване предизвиква обновяването на интериора. Двете основни стени, северната и южната, са боядисани в бяло. Оригиналните стенописи се виждат само зад олтара. Те са потъмнели, но представляват важна част от историята на храма.
„Всичко отиде. Заличиха ги. Мъчно ми е за тях, защото са правени от големи майстори, а и с тях е по-автентично“, казва пловдивчанка пред църквата.
Тя смята, че възстановяването на старите стенописи би отнело години. Според нея подобна работа е бавна и много скъпа. Богомолката посочва като пример продължителното освежаване на стенописите в храма на Бачковския манастир.
Вътрешната част на храма също се обновява. Куполът се облепя, а върху него вече е изобразен Христос. Работник, качен на скеле, измерва внимателно преди поставянето на следващия орнамент.
Стените са изписани през 1948 г. от колектив под ръководството на проф. Димитър Гюдженов. В екипа участват проф. Георги Богданов, Олга Богданова, Цанко Василев и декораторът Димитър Македонски. Стенописите представят сцени от живота на Иисус Христос и света Богородица.
Работници обясняват, че обновяването се извършва по канона. Според тях дори стенописите, запазени зад олтара, ще бъдат заменени. Те признават, че в началото има недоволство, но богомолците постепенно свикват с промените.
„Не го одобрявам това с тапетите, но разбирам и другата страна – за възстановяването на стенописите се изискват огромен финансов ресурс и време. А и трудно се намират такива зографи“, казва Васил Хаджиниколов.
Енорийският свещеник Лазар Лазаров посочва течове в покрива и неподлежаща на отлагане подмяна на керемидите.
„91 години не е извършван основен ремонт. Покривът тече, керемидите не са сменяни. Не виждаме нищо лошо, правим го за хубаво“
По думите на енорийския свещеник стенописите се освежават. Учителката Юлия Николова, която живее наблизо, си спомня, че през 90-те години на миналия век те вече са били обновявани. Тогава бил привлечен зограф от Украйна, но използваните бои били евтини.
Според работници ремонтът трябваше да приключи за храмовия празник на 19 октомври. Те обаче определят тази дата като малко вероятна. По-реалистичният срок е 1 декември.
Историята на храма започва още през XVIII век. Според преданието тогава в „Кършияка“ съществувал малък параклис, посветен на свети Йоан Рилски Чудотворец. През 1848 г. възрожденецът Стоян Чалъков издействал султански ферман за построяване на представителен храм.
Първата църква била осветена на 6 ноември 1849 г., но пожар я унищожил през 1923 г. Оцеляла само камбанарията. Новият храм бил завършен през 1929 г. по проект на арх. Христо Бърнев.
Иконостасът и амвонът са изработени през 1931 г. от резбаря Атанас Филаретов. През 1932 г. Иван Тосков украсил архиерейския трон. На 15 октомври 1938 г. новоръкоположеният митрополит Кирил, бъдещ патриарх Български, осветил храма.
През 1948 г. колективът на проф. Димитър Гюдженов изписал стените. Сред композициите са „Св. св. Кирил и Методий проповядват на народа“ и „Св. Йоан Рилски връща даровете на цар Петър“.
Ремонтът на пловдивския храм се вписва в по-широката практика за обновяване на православни църкви. Подобен пример е обновяването на куполите и покрива на 100-годишната църква в Звездица.
