Близо 70% от българите не знаят как да окажат първа помощ при опасност
Близо 70% от българите не знаят как да окажат първа помощ в критична ситуация. Спешната помощ в страната е изправена пред тежък кадрови дефицит и нарастваща агресия срещу медиците.
На 27 май международната общност отбелязва Световния ден на спешната медицинска помощ. Този ден е посветен на лекарите, парамедиците и медицинските сестри на първа линия. Инициативата стартира през 2018 г. по предложение на Европейската асоциация по спешна медицина. Целта е да се подчертае значимата роля на спешните екипи за обществото и предизвикателствата пред тях.
Близо 70% от българите признават, че не знаят как да окажат помощ в животозастрашаваща ситуация. Липсата на базова подготовка сред населението сериозно затруднява работата на професионалните спасители. В много случаи първите минути след инцидента са решаващи за оцеляването на пациента. Обучението по първа помощ остава ключов фактор за намаляване на смъртността при спешни състояния.
Министерството на здравеопазването потвърди институционалната си подкрепа за сектора чрез официално отбелязване на празника. В болница „Пирогов“ се проведе научна конференция, фокусирана върху осигуряването на сигурна среда за екипите. Тези събития подчертават спешната нужда от по-добра организация и физическа защита на работещите в сектора.
Един от най-тежките проблеми в България остава хроничният недостиг на кадри.
„Имаме недостиг на кадри в цялата система и той е осезаем“
, коментират експерти от бранша. Недостигът на медицински сестри и лекари застрашава качеството и достъпността на медицинската услуга. Решението изисква или привличане на специалисти от чужбина, или дългосрочна мотивация на нови кадри.
Статистиката за 2022 г. показва огромно натоварване върху системата на спешната помощ. През спешните отделения и центрове в страната са преминали общо 2 399 805 пациенти. Това представлява ръст от близо 20 000 души в сравнение с предходната 2021 г. Над 1,09 милиона от тези случаи са обслужени от мобилните екипи на центровете.
Ключова роля в системата играят лекарските асистенти и фелдшерите. Те съставляват близо 50% от медицинските специалисти, работещи директно на терен. Именно те формират гръбнака на мобилните екипи, реагиращи денонощно на сигнали. Сериозният дефицит на персонал понякога води до кризисни ситуации, при които линейки не могат да обслужват отдалечени населени места.
Специалистите отчитат и тревожно нарастване на напрежението между пациенти и медицински екипи. Зачестилите нападения над медицински екипи създават несигурност и демотивират персонала. Често конфликтите възникват заради забавено търсене на професионална помощ от страна на гражданите.
„Пациентите чакат последния момент с идеята, че симптомите ще изчезнат от само себе си“
, обясняват участници в дискусиите. Това забавяне води до тежки здравни усложнения и повишава напрежението при пристигане на екипа.
България е сред първите пет държави в Европа, въвели специализацията по спешна медицина като основна. Въпреки тази историческа преднина, системата продължава да страда от липса на устойчиви инвестиции. Без подобрение на условията на труд, дефицитът на кадри ще продължи да се задълбочава. Общественото доверие и обучението по първа помощ са критични за оцеляването на сектора.
