Библиотекарите в България настояват за достойно заплащане на професионалния си празник

Днес, 11 май, България отбелязва професионалния празник на библиотекарите. Датата е пряко свързана с паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий. Библиотекарите напомнят за своите ниски възнаграждения, които остават близки до минималните за страната. Този системен проблем води до слаб интерес от страна на младите кадри към професията.

До 15 май библиотеките в цялата страна провеждат инициативи под надслов „Една мисия, много гласове: библиотеките обединяват“. В градове като Кюстендил се организират специални срещи и почит към пазителите на книгата. Централната университетска библиотека също отваря врати за посетители. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ чества своя патронен празник с официални събития.

Айтен Акифова, библиотекар в Столичната библиотека, споделя положителната страна на своята професия. Тя ежедневно посреща най-малките и ентусиазирани читатели.

Изобщо не е скучно, приятно е много. Да си библиотекар е много хубаво, защото за младите читатели, като предлагаме книги всяка една книга си има свой свят и те откриват нови и нови светове.

Въпреки емоционалното удовлетворение, финансовата реалност за работещите в сектора остава тежка. Библиотекарите настояват за незабавно увеличение на заплатите с 20%. Те поставят искане за месечно възнаграждение от не по-малко от 1500 евро. Много специалисти в сектора се чувстват пренебрегнати от държавните институции.

Проблемите със заплащането не са нови за сектора. Заплатите в Националната библиотека не са повишавани от три години насам. Здравка Шейретова, завеждащ филиалите в Столичната библиотека, подчертава значителната промяна в облика на институциите.

Библиотеките не са онези библиотеки, които бяха преди 20-30 години, те сега са модерни.

Модернизацията обаче се сблъсква с липсата на адекватно финансиране. Модернизацията на библиотеките в страната се случва с изключително нисък бюджет. Шейретова сравнява отношението към културата в България с европейските практики за подкрепа на сектора.

Европа много залага на библиотеки, защото библиотеките са мощно оръжие срещу ксенофобията, невежеството, тиранията, безнадеждността и отчаянието. А в България се гледа малко по-така се замитат не само библитоеките, изобщо културните институти се замитат дали под чергата или сме на опашката. Крайно време е това нещо да се промени.

Младите специалисти без натрупан стаж получават чисто възнаграждение от около 600 евро. Тази сума е крайно недостатъчна за наем и водене на самостоятелен живот. Без промяна в условията на труд, професията ще остане непривлекателна за новото поколение.

Един млад човек, когато дойде на работа в библиотеката, който няма стаж за прослужени години, той получава може би чисто по фиш близо 600 евро. Вие си помислете дали с 600 евро този човек може да се откъсне от вкъщи, да си намери някъде самостоятелно квартира да живее, да води един достоен живот.

Въпреки трудностите, библиотеките се стремят да бъдат живи центрове за култура и общност. Има и вдъхновяващи примери за лична отдаденост към каузата. Пенсионерка от Мурсалево възроди местното читалище и библиотеката, възприемайки това като своя мисия. Днес библиотеките остават ключови места за вдъхновение и образование.