Безопасност на плажа: Концесионери търсят спасители от чужбина заради голям недостиг

Сезон 2026-та започва със сериозни предизвикателства за обезпечаването на безопасността по българското Черноморие. Концесионерите изпитват остър дефицит на морски гардове, което налага промени в организацията на работа. На много места някои спасителни постове са съкратени поради липса на достатъчно служители.

**Заплатите на морските спасители за сезон 2026-та са се увеличили с около 20%.** Въпреки финансовите стимули, намирането на кадри остава трудно. Валентин Ненков, който работи като спасител, споделя своите наблюдения за промените на плажната ивица:

Миналото лято там имаше спасителен пост. Сега спасителния пост го няма по схема, остана само нашия. Там си имаше спасители едно момиче и едно момче, даже идваха при мен се подписваха.

Основната конкуренция за морските ивици са басейните в големите комплекси. **Възнагражденията за спасители варират между 1200 и 1500 евро в зависимост от техния опит.** Повечето кандидати обаче предпочитат работата на басейн заради по-олекотените курсове и по-добрите условия. Там обектите са по-малки, а ангажиментите често включват безплатна храна и настаняване.

Старши спасителят Петър Русев обяснява тенденцията при новите кадри:

За тази година ако има курс от 20 човека, двама или трима човека са за море, останалите са за басейн. И по принцип всички отиват за басейн защото е по-леко, горе долу заплатите са колкото нашите, имат по-добри условия, спане, храна и друг придобивки и хората предпочитат и сезона е малко по-дълъг.

Работата на морето изисква изключителна бдителност и физическа издръжливост. Природните условия често са сурови и плашат неопитните кандидати. **Разстоянието между спасителните постове по плажовете достига до 150 метра.** Големите дистанции и морските течения изискват висока отговорност за опазване на човешкия живот.

Петър Русев допълва за рисковете на професията:

Както виждате има голямо вълнение, сулогани има, мелтеми, появяват се дупки и ями и разстоянията между постовете са големи – 150 метра има от пост до пост и повечето хора се плашат.

За да попълнят свободните места, концесионерите се насочват към наемане на кадри от трети страни. В минали години са работили екипи от Полша и Чехия. По Северното Черноморие често се разчита на спасители от Румъния и Молдова. Тези работници са доволни от заплащането у нас и помагат на водноспасителната служба.

Процесът обаче се забавя от тежката администрация. **Бюрократични пречки затрудняват наемането на кадри от трети страни.** Издаването на визи отнема технологично време, което често съвпада с края на сезона. Освен това чужденците трябва да покрият българските държавни нормативи.

Симеон Цветков, представител на концесионера на плаж Бургас, описва проблема:

Докато дойдат, докато изкарат курс и имат изпит перед БЧК в общи линии визите им работните изтичат. Така че за разлика от всички други в туристическия бранш ние сме изправени пред невъзможност да наемаме чуждестранни работници.

Ситуацията налага сериозен недостиг на спасители в началото на всяко лято. Някои фирми вече инвестират в подготовката на собствени кадри за следващите години. Макар че има интерес към курсовете на БЧК, малцина избират предизвикателствата на откритото море.