България сред водещите страни по риск от бърнаут: Загуби за над 600 млн. лв. годишно

България е сред първите пет държави в света с повишен риск от професионално прегаряне (бърнаут). Това става ясно от изследване на Българската стопанска камара (БСК), представено от Томчо Томов, директор на Националния център за изследване на компетенциите към БСК. Годишните загуби за страната надхвърлят 600 млн. лева.

Проучването обхваща четири ключови сектора: здравеопазване, образование, съдебна и охранителна система. Световната здравна организация (СЗО) алармира, че глобално 12 милиарда дни годишно се губят поради отсъствия, свързани с бърнаут. Последните данни от 2025 г. сочат, че около 40% от работещите българи съобщават за симптоми на бърнаут, като почти 15% определят състоянието си като хронично. СЗО вече е отбелязала проблеми със здравето при българските лекари.

Сред най-засегнатите професии са лекари, журналисти, IT специалисти, полицаи и пожарникари. Симптомите включват емоционално изчерпване, намалена лична работоспособност и деперсонализация. Психологът Велин Георгиев обяснява механизма:

Емоционалната система е първата, която се изтощава. Тя не успява да се справи. Първата такава защита е да ограничим комуникацията с другите хора, които ни създават този стрес. Защитавайки се по този начин, ние ограничаваме възможността да бъдем професионално ефективни. Веднага се нарушава целият производствен процес. От там нататък започват конфликти с колегите по веригата, след това с ръководството, защото нещата не вървят и от там нататък цялата организация започва да страда.

Тревожен факт е, че едва около 20% от българските работодатели осъзнават нуждата от мерки за съхраняване и задържане на служителите. Томчо Томов допълва, че разходите за обезщетения поради заболявания, свързани със стрес и бърнаут, възлизат на около 600 млн. лева годишно и продължават да нарастват.

Глобалният мащаб на проблема също е огромен. Според СЗО 48% от работещите по света страдат от прегряване на работното място. Годишно се губят около 12 милиарда дни болнични, което води до икономически загуби от приблизително 1 трилион долара, равняващи се на около 1% от световния БВП. С включване на косвените ефекти като демотивация, текучество, закъснения и злополуки, общите загуби достигат 6-7 трилиона долара, или 6% от световния БВП.

Дистанционната работа е допринесла за задълбочаване на симптомите при служители с първоначални признаци преди пандемията. Шест основни рискови фактора допринасят за развитието на бърнаут: хронично претоварване, емоционално изтощаваща среда, нарушен баланс работа-личен живот, финансова нестабилност, несигурност на работното място и постоянно излагане на негативни новини. Някои скандинавски държави и Великобритания вече са класифицирали бърнаута като заболяване. Рискът от бърнаут варира в различните градове.