СЗО: Българските лекари в Топ 5 на Европа по алкохолна зависимост и в Топ 10 по депресия
Съвместно проучване на СЗО и ЕС разкрива тревожна картина за психичното здраве на медицинските специалисти в България. Страната ни е на 10-то място в Европа по депресирани лекари и на 4-то по тези, които посягат към алкохола, за да се справят с напрежението. Анализът подчертава, че лошите работни условия, тормозът и липсата на адекватна подкрепа водят до нарастващи случаи на пасивни мисли за самоубийство сред персонала.
По повод Световния ден на психичното здраве, който се отбелязва на 10 октомври, Световната здравна организация (СЗО) и ЕС публикуваха стряскащ съвместен анализ. Изследването, озаглавено „Психичното здраве на медицинските сестри и лекарите“, разкрива сериозна криза в сектора на здравеопазването на Стария континент.
За България изводите са особено тревожни. Страната ни попада едновременно в две негативни европейски класации, свързани с психичното здраве и злоупотребата с вещества сред медицинските специалисти.
Високи нива на депресия
Според данните, България е в топ 10 на европейските страни с най-депресирани лекари, като заема 10-о място в класацията. 32% от медиците у нас признават, че изпитват депресия. В отрицателната класация първото място си поделят Латвия и Полша (50%), а от съседните държави ни бие само Гърция (33%). Най-добре е положението в Дания, където само 15% от медиците съобщават за депресивни състояния.
Тези резултати се случват на фона на общата тревожна тенденция в страната, където броят на хората с психични проблеми се е удвоил през последните години. Близо 1,5 милиона души в България страдат от неврози и депресии. Проучването подчертава, че психичното здраве е силно свързано с доходите, като хората с ниски доходи страдат значително повече от депресия и злоупотреба с алкохол. За съжаление, едва 20% от нуждаещите се получават адекватна помощ в страната, а превенцията е слабо развита.
България е в Топ 5 по алкохол
Още по-притеснителен е фактът, че България е в топ 5 на държавите, чиито медици посягат към алкохола, за да се справят с работното напрежение. Пет на сто от участвалите българи декларират, че имат зависимост от алкохол. Това ни отрежда 4-то място в Европа. Пред нас са само Литва (6%), Латвия (7%) и Франция (8%).
Общият контекст в България е тежък – между 350 000 и 400 000 души в страната имат алкохолна зависимост, като този брой расте лавинообразно. Това допълнително утежнява проблема с алкохолната злоупотреба сред населението и медицинските специалисти.
Тормоз и мисли за самоубийство
Работните условия в сектора са посочени като част от основния проблем, сочат данните от доклада. През изминалата година един на всеки трима лекари и медицински сестри в Европа е заявил, че е бил жертва на тормоз или заплахи с насилие на работното място. Освен това 10% от респондентите са посочили, че са били жертви на сексуален тормоз.
Най-обезпокояваща е тенденцията за нарастване на случаите на пасивни мисли за самоубийство сред медицинския персонал. Средно един на всеки десет доктори или медицински сестри признава, че е имал такива мисли. Опитът показва, че подобен тип пасивни мисли могат да доведат до извършването на реален опит за самоубийство по-късно в живота.
Специалистите подчертават, че този проблем е свързан не само с работната среда, но и с общите социално-икономически условия и липсата на достатъчно превантивни програми и адекватна психиатрична помощ в страната.
Директорът на европейския клон на СЗО д-р Ханс Хенри Клуге коментира ситуацията:
„Това е неприемливо бреме за тези, които се грижат за нас. Не е нужно да бъде така.”
— д-р Ханс Хенри Клуге, директор на европейския клон на СЗО
