България отделя 6,7 млрд. евро от данъци за покриване на дефицита в пенсиите

Разходите за социални плащания в България достигат рекордни нива през следващите години. След две години сумата за пенсии и обезщетения ще възлезе на впечатляващите 17,489 млрд. евро. Тези данни предостави вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в отговор до депутата от ГЕРБ Деница Сачева.

През настоящата година разходите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) са 15,262 млрд. евро. Прогнозите показват, че догодина те ще нараснат до 16,404 млрд. евро. Очакваният недостиг на средства в бюджета на ДОО е в размер на 6,739 млрд. евро за 2027 г. Този дефицит ще се запази и през 2028 г., когато ще достигне 6,768 млрд. евро. Тези липси се покриват директно от държавния бюджет чрез данъците на гражданите.

Данните от допълнителни проучвания потвърждават сериозността на ситуацията. Проектът за бюджет на ДОО за 2026 г. вече предвижда 15,2 млрд. евро разходи. За 2026 г. държавата ще покрие 6,745 млрд. евро от недостига в системата чрез трансфер от централния бюджет. Това показва устойчива тенденция на зависимост на пенсионната система от данъчните приходи. Въпросът за данъчната тежест в България става все по-актуален на фона на тези милиардни трансфери.

Министър Гълъб Донев подчертава сложността на управлението на тези процеси:

За държавата, съществува задължение да уреди, както условията, при които лицата придобиват социалноосигурителни права, така и да гарантира изплащането на паричните обезщетения и пенсиите, на които те имат право. Водещ критерий при управлението на пенсионното осигуряване винаги е бил постигането и поддържането на баланс между изискванията за по-високаадекватност на пенсиите и финансовата устойчивост на пенсионните схеми. Това е нелека задача, доколкото и равнищата на пенсиите, и финансовото състояние на държавната пенсионна система в България зависят не само от параметрите на провежданата пенсионна политика, но и от редица външни за системата фактори

Основните фактори, влияещи върху системата, включват миналия осигурителен принос и демографската ситуация. Състоянието на пазара на труда и общото равнище на доходите също играят ключова роля. Разходите за пенсии ще бележат ръст от над 1 млрд. евро годишно през 2027 и 2028 г. В дългосрочен план най-силно влияние ще оказват демографските промени и условията за пенсиониране. Експертите анализират предизвикателствата пред пенсионната система и търсят начини за подобряване на коефициента на заместване на дохода.

Възрастовата структура на населението ще се промени значително през следващите десетилетия. Динамиката на раждаемостта и продължителността на живота са основни двигатели на този процес. Миграционните потоци също оказват негативно влияние върху броя на работещите. Съотношението между пенсионери и осигурени лица продължава да нараства застрашително.

Съотношението между броя на пенсионерите с пенсии за трудова дейност и броя на осигурени телица, е ключов индикатор за финансовото състояние на системите от разходопокривен тип. Застаряването на населението и нарастването на средната продължителност на живота от една страна и намаляването на населението в трудоспособна възраст от друга, ще оказват съществено влияние върху държавната осигурителна система

Този проблем не е уникален за България, а е налице във всички държави от Европейския съюз. При разходопокривния модел вноските на работещите сега трябва да покриват пенсиите на настоящите пенсионери. Намаляването на броя на хората в работоспособна възраст води до автоматични негативни последици. Периодът на получаване на пенсия се удължава, а вносителите намаляват.

За справяне с кризата правителството предприема мерки срещу сивата икономика. Максималният осигурителен доход е увеличен на 2300 евро за предотвратяване укриването на вноски. Редовното актуализиране на минималните осигурителни прагове също е важен механизъм. Целта е да се спре практиката за плащане на заплати „в плик“. Финансовата независимост на системата е възможна само чрез осигуряване на реални приходи от осигуровки.