България е последна в света по трансплантации, а 900 българи чакат нов бъбрек

България заема последно място в Европа и на Балканите по брой бъбречни трансплантации. Над 900 българи в момента очакват донори за нов бъбрек. Тези тревожни данни споделят проф. Борис Богов и д-р Румен Филев. Нефрологията у нас търси нови пътища за развитие чрез стратегическо партньорство с Европейската бъбречна асоциация (ERA). Това сътрудничество осигурява достъп до най-модерните европейски ресурси и обучения за българските специалисти.

Медицинската общност у нас въвежда важни промени в диагностиката на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ). За първи път в България се използват отделни МКБ-кодове за различните стадии на болестта. Новата класификация с кодове от N18.1 до N18.5 позволява точно разграничаване на петте стадия на заболяването. Досега системата работеше само с два кода, които описваха напредналите фази. Ранните етапи оставаха практически невидими за здравната система. Новите правила целят ранна превенция, профилактика и адекватна нефропротективна терапия. Това трябва да отдалечи максимално във времето нуждата от диализа или трансплантация.

Статистиката показва, че около 12-14% от населението в България страда от хронично бъбречно заболяване. За сравнение, средният процент за Европа е около 9%. В европейския регистър 22% от пациентите на диализа са с диабет. Други 14% попадат там заради нелекувана хипертония. Често бъбреците страдат тихо и пациентите не усещат симптоми в ранните етапи. Липсата на профилактични прегледи води до откриване на проблемите в много напреднал стадий. Проф. Богов подчертава, че българинът често не познава своя личен лекар.

Административната промяна вече задължава личните лекари да изследват активно рисковите групи. Това включва хора с диабет, хипертония и метаболитен синдром. Веднъж годишно те трябва да проверяват серумния креатинин и скоростта на гломерована филтрация. Изследва се и албумин-креатининовото отношение в урината. При откриване на отклонения в първите три стадия, пациентът се проследява в доболничната помощ. Стадии 4 и 5 изискват задължително насочване към специалист нефролог.

Българската нефрологична асоциация (БНА) е създадена през октомври 2024 г. Тя вече обединява 100 от общо 250 нефролози в страната. Всеки член на БНА получава автоматичен достъп до всички европейски ресурси и обучения на ERA до 2027 г. Това е първият случай, в който българско научно събитие получава такова признание. Предстоящият конгрес през май ще събере водещи световни експерти у нас. Сред тях е проф. Мустафа Аричи, който е председател на Европейската бъбречна асоциация.

Идеята е да създадем една стабилна основа, платформа, на която всеки нефролог може да стъпи уверено, да почувства своята полза в различните сесии, да не бъде скучно, да бъде динамично.

Специалистите предупреждават за съвременни заплахи за бъбречното здраве. Младите хора често злоупотребяват с хранителни добавки, протеини и енергийни напитки. Високопротеиновите диети натоварват сериозно бъбречната функция. COVID-19 също остави трайни следи върху таргетните органи. Пациентите с хронични заболявания преди пандемията сега показват по-бързо влошаване на функциите. Тези късни усложнения изискват постоянно и внимателно медицинско проследяване.

Бъбрекът страда тихо и безсимптомно, а младите хора често вярват на инфлуенсъри вместо на сертифицирани лекари.

Ситуацията с трансплантациите остава критична поради административни и психологически причини. Към началото на 2026 година 872 българи се нуждаят от трансплантация на органи според данни на Министерството на здравеопазването. Въпреки трудностите, медицинските екипи продължават своята работа. В УМБАЛ „Александровска“ бяха извършени успешни бъбречни трансплантации на двама мъже навръх Великден. Специалисти от ВМА също отчитат активност с поредна чернодробна трансплантация в кратки срокове. Обсъжда се и въвеждането на донорство след сърдечна смърт, което изисква скъпа техника.

България е на последно място на Балканите и в Европа по бъбречни трансплантации. Проблемът не е медицински, а административен и психологически – липса на доверие и дефицит на координатори.

Парадоксална е ситуацията с лекарствата в България. Най-скъпите световни терапии са достъпни, но липсват евтини и ефикасни медикаменти. Дистрибуторите спират производството на лекарства за 3-4 евро поради ниска печалба. Това принуждава пациентите да преминават на по-тежки и скъпи терапии. Лекарство за напреднала ХБЗ и диабет често липсва на пазара. Пациентите са принудени да го купуват от съседни държави на цена от 6 евро.

Професионалните съвети за здрави бъбреци включват прием на поне 2 литра вода дневно. Здравословната храна и избягването на екстремни диети са от ключово значение. Профилактичният преглед веднъж годишно остава най-сигурната защита срещу усложнения. Експертите напомнят, че бирата не лекува бъбреците. Единствено чистата вода и навременната диагностика могат да предотвратят тежките последствия на заболяването.