Българите се обявиха против Украйна в ЕС и за внос на руски газ

Ново мащабно проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) разкрива сериозни разминавания в нагласите на европейците. Данните показват, че българите заемат специфична позиция по ключови въпроси на международната политика. Докато повечето европейци подкрепят Украйна, в България настроенията са коренно различни.

България е сред най-скептичните страни относно приемането на Украйна в ЕС и забраната за руски енергийни източници. Този факт поставя страната ни в изолация спрямо общоевропейските тенденции. Проучването е проведено в 15 държави преди срещите на върха на Г-7 и НАТО. То обхваща теми като сигурност, отбрана и икономическа устойчивост.

Енергийната политика остава една от най-разделящите теми в рамките на съюза. Въпреки високите цени, мнозинството европейци подкрепят запазването на забраната за внос на руски петрол и газ. Общо 44% от анкетираните смятат, че възобновяването на вноса би било лоша идея. В Дания този процент достига 73%, а в Швеция е 69 на сто.

В остър контраст с тези данни, 65% от българите подкрепят възобновяването на вноса на руски газ и петрол. Това е най-високият резултат сред всички изследвани държави. Едва 13% от анкетираните у нас определят подобна стъпка като лоша идея. Тези нагласи кореспондират с факта, че повечето българи не подкрепят санкциите срещу Русия.

Стремежът на Украйна към членство в ЕС също предизвиква сериозни дебати. Държави като Португалия, Испания и Швеция са силно благосклонни към разширяването на Изток. В Португалия 50% от гражданите подкрепят приемането на Украйна. В България обаче съпротивата е осезаема. Общо 46% от българите се обявяват против влизането на Украйна в Европейския съюз.

Подобни настроения се наблюдават и в Унгария, където 47% от анкетираните са против разширяването. Дори в Естония 37% от хората смятат присъединяването на Украйна за лоша идея в настоящия контекст. В Германия скептицизмът също е висок – 37% са против срещу 28% подкрепящи.

Въпросът за сигурността и ролята на САЩ заема централно място в доклада. Европейците все по-често изразяват съмнения в надеждността на Вашингтон като съюзник в НАТО. Очаква се отношенията да се подобрят след евентуалното напускане на Доналд Тръмп от Белия дом. Въпреки това, стремежът към стратегическа автономия нараства.

Авторите на доклада, експертите по външна политика Яна Кобзова и Павел Зерка смятат, че европейските лидери се открива „прозорец на възможност“ да действат по-бързо и по-решително в областта на отбраната и енергийната устойчивост, но само ако съумеят да отчетат икономическите тревоги на гражданите.

Липсата на доверие в САЩ кара гражданите да търсят гаранции за сигурност вътре в Европа. В Дания доверието в европейските съюзници е 88%. България отново е изключение, като мнозинството не вярва, че съседните страни биха помогнали при нападение. Това е свързано с усещането, че европейците се съмняват в собствената си защита.

Интересен факт е, че 34% от българите подкрепят създаването на европейска отбранителна структура. Това е по-висок резултат от средния за Европа, който е 29%. Изглежда, че българското общество вижда смисъл в обща европейска отбрана, макар да не подкрепя военната помощ за Киев.

Проучването показва, че крайнодесните електорати в Европа също са разделени. Избирателите на Марин Льо Пен и Алис Вайдел подкрепят облекчаването на енергийните санкции. В същото време симпатизантите на Джорджа Мелони изразяват доверие в европейските съседи при криза.

Допълнителни изследвания потвърждават, че подкрепата за Украйна в България остава по-ниска от средната за ЕС. Противниците на изпращането на оръжие са значително повече от поддръжниците. Европейската комисия обаче запазва твърдата си линия на финансова и военна помощ за Киев. В Германия дори се обсъждат нови варианти. Германският канцлер Фридрих Мерц предложи идеята за „асоцииран член“ на Украйна в съюза.

Тези данни подчертават сложността на геополитическата ситуация. Европейските лидери трябва да балансират между подкрепата за Украйна и икономическите притеснения. България остава ключов пример за държава, в която вътрешните нагласи се разминават с официалната линия на Брюксел.