Американските морски блокади: Защо тактиката на Тръмп срещу Иран среща сериозни трудности

Президентът Доналд Тръмп използва морски блокади като основен инструмент за международен натиск. Тази тактика вече беше приложена спрямо правителствата на Венецуела и Куба. Сега администрацията във Вашингтон насочва същите методи към Иран. В Близкия изток обаче предпочитаната стратегия се сблъсква с коренно различна реалност.

Географските и икономическите условия в Персийския залив не съвпадат с тези в Карибско море. Иран контролира стратегически важни маршрути, които са жизненоважни за световната енергетика. Контролът над Ормузкия проток дава на Техеран огромно влияние върху глобалните цени на петрола. През този тесен участък преминават близо 20% от световните доставки на суров петрол. Всяко прекъсване на трафика води до незабавен трус в световната икономика.

Администрацията на Тръмп заложи на максимален натиск чрез най-мощния военноморски флот в света. Целта е пълно спиране на търговията със санкциониран ирански петрол. Експертите обаче спорят относно реалната ефективност на тези действия. Докато Вашингтон твърди, че блокадата ще продължи до постигане на сделка, Техеран показва признаци на открита съпротива.

Иранските въоръжени сили вече издадоха официално предупреждение. Те заплашват да блокират търговията през Червено море, Персийския залив и Оманско море. Али Абдолахи, ръководител на централния команден център на иранската армия, определи американските действия като опасна прелюдия. Според него продължаването на блокадата може да наруши крехкото примирие в региона.

„Сега въпросът е коя страна – САЩ или Иран – може да издържи повече“

, коментира Макс Буут. Той е военен историк и научен сътрудник в Съвета за външни отношения. Според него Иран представлява много по-голяма военна заплаха от неприятелите на САЩ в западното полукълбо. Това изисква мащабно и продължително военно присъствие далеч от американските брегове.

Централното командване на САЩ (CENTCOM) докладва за сериозни успехи в операцията. Адмирал Брад Купър заяви, че нито един кораб не е избегнал американските сили. По данни на CENTCOM морската търговия към и от Иран е напълно спряна. До момента американските военни са наредили на 31 кораба да обърнат курса си или да се върнат обратно в пристанищата.

Въпреки тези твърдения, представители на търговското корабоплаване остават скептични. Данните от платформата „Лойдс Лист Интелиджънс“ показват друга картина. От 13 април е регистриран постоянен поток от трафик на т.нар. „сенчест флот“. Поне 11 танкера с ирански товари са напуснали Оманския залив въпреки засиления контрол. Фирмата за морско разузнаване „Уиндуорд“ потвърждава, че иранският трафик продължава чрез различни методи на измама.

Иранските кораби използват фалшифициране на данни за проследяване на местоположението. Те често навлизат в пакистански териториални води, за да избегнат международни патрули. Салваторе Мерколяно, професор по морска история, отбелязва огромния обем на корабния трафик. Проверката на всеки съд е изключително трудна и ресурсоемка задача за военните.

„Блокадите обикновено са само един инструмент от механизма, използван в конфликт. Те могат да бъдат важни. Но това е само един елемент. И не мисля, че това ще бъде достатъчно, за да убеди иранците.“

, посочва Мерколяно. Той подчертава, че исторически блокадите имат дългосрочно въздействие, докато Тръмп търси бързи политически резултати.

Много анализатори смятат, че успехът на Тръмп във Венецуела е създал грешни очаквания. Там военната операция и задържането на Николас Мадуро изиграха по-голяма роля от самата блокада. Във Венецуела САЩ намериха сътрудничество в лицето на Делси Родригес, докато в Иран липсва подобна политическа фигура. Това прави модела трудно приложим в Близкия изток.

Междувременно разговорите за евентуален втори кръг от преговори остават в сферата на догадките. Икономическият натиск върху Техеран е огромен, но политическите последици за Тръмп също растат. Забавените доставки през протока вече повишиха цените на горивата и храните в САЩ. Това създава сериозен вътрешнополитически проблем преди предстоящите избори през ноември.

Международната реакция също не е в полза на Вашингтон. Евросъюзът, Русия, Китай и Индия открито критикуват американската блокада. Западните съюзници на САЩ отказаха да се присъединят към операцията. Единствената държава, която изрази пълна подкрепа за действията на администрацията на Тръмп, е Израел. Тази изолация на международната сцена допълнително усложнява ситуацията.