Александър Стоянов: Търсим лесни отговори на трудни въпроси, докато принцът гледа на изток

Историкът Александър Стоянов анализира състоянието на българското общество и медийната среда през последните 35 години. Той е роден през 1987 г. в София. Завършва НГДЕК и Софийския университет. Притежава магистърска степен от Лайденския университет в Нидерландия. Днес той е главен асистент в Института за исторически изследвания на БАН и преподавател по история.

Първите му спомени от 90-те години са свързани с четенето на вестници. Тогава печатните издания са били основен източник на информация. Стоянов определя това време като период на адекватна журналистика. Той подчертава, че вестниците са първата страница на историческата хроника. Те улавят момента, в който настоящето се превръща в история.

За семейството ни през 90-те „24 часа“ беше стандартът за адекватна журналистика и сигурна информация.

Днес обаче информационната среда е наводнена със съмнителни издания. Хората се доверяват повече на социални мрежи и слухове. Тази счупена връзка между пресата и обществото се оформя след 2009 г. Медиите постепенно се превръщат в придатък на властта. Стоянов смята, че журналистите трябва да учат история, а историците – журналистика.

Всяко изследване на българската история за изминалите 35 години трябва неизбежно и задължително да се опре на анализа и съдържанието на „24 часа“.

Поколението на милениалите е израснало в постоянни кризи. Тези хора са калени от икономически и политически трусове. Те стоят на границата между реализма и скептицизма. Стоянов отбелязва, че неговата генерация не зачита авторитетите като даденост. Те разбират от технологии и имат глобална перспектива.

Буквално като дете на прехода мога да кажа, че нашето поколение е поколението на кризите.

В ефира на „Операция История“ Стоянов изразява критично мнение за най-младите. Той описва хората между 16 и 25 години като „пълна развалина“. Това мнение контрастира с надеждата за бъдещите лидери. Статистиката показва липса на ясна политическа воля у народа. От 1989 г. до днес България е управлявана от 29 правителства, включително 12 служебни.

Българите често търсят месии и лесни решения. Политическите проекти се появяват и изчезват бързо. Стоянов използва метафората за принца със стъклената пантофка. Този образ символизира вечното очакване на спасител. Принцът обаче остава недостижим заради грешната посока на търсене.

Принцът все не идва, защото конят му е избягал на запад, докато той е търсел отговора на източния хоризонт.

Историкът е активен в своя подкаст „Да поговорим за История“. Там той анализира събитията около Освобождението на България. В епизод от 3 март 2026 г. той разглежда истинското съдържание на историческите договори. Стоянов критикува сляпото боготворене на Русия. Той нарича това отношение „изключително нелогично“ за съвременния българин. Подобни теми се обсъждат и в статията Д-р Александър Стоянов: 147 г. след Освобождението сме без посока.

Свободата изисква поемане на лична отговорност. Българите обаче често робуват на корупцията и предразсъдъците. Искаме законите да важат само за другите. Липсата на отговорност прави българина несвободен в собствената му държава. Месианският комплекс е продукт на нежеланието да признаем грешките си.

Българинът е несвободен по една проста причина – свободата значи отговорност, а ние не умеем да поемаме отговорност.

Политиците често се превръщат в демагози. Те обещават тривиални неща и евтини илюзии. Няма как да се изпълни волята на народ без воля. Липсата на национален консенсус води до безпътица. Това въртене в кръг може да продължи векове. Историкът е автор на осем монографии и над 300 публикации в своята кариера.

Месианският комплекс на българите е продукт на тяхното нежелание да носят отговорност за собствените си грешки и пропуски.

В предавания като „Панорама“ Стоянов обсъжда обществената апатия. Той вярва, че златният век на България предстои. Соцносталгията и националната депресия тежат като воденичен камък. Трябва да спрем да гледаме само към миналото. Бъдещето изисква образование и спазване на законите. Геополитическото лавиране също е част от съвременния контекст, както показва анализът на Бойко Василев за сръбската политика.

Националният дом на България се нуждае от истинско саниране. Александър Стоянов е защитил магистърска степен cum laude в Лайденския университет. Той призовава за градене на политическа конструкция с достойнство. Само чрез правилните хора България ще стане европейска и благоденстваща.