Александър Попов от ЕЦБ: Българската икономика остава силно уязвима на външни шокове

Българската икономика е изправена пред сериозни предизвикателства поради своята лабилност спрямо външни влияния. Това коментира Александър Попов, представител на аналитичното звено на ЕЦБ и член на Съвета по икономически анализи. Според него страната трябва да подхожда изключително внимателно към управлението на публичните си финанси. Попов подчерта, че взимането на държавен дълг за изплащане на пенсии и социални помощи е неприемливо. Тези текущи разходи трябва да се покриват изцяло от генерираните приходи в бюджета. Заемите следва да се използват единствено за инвестиции, които гарантират бъдещ икономически растеж.

В интервю за БНТ експертът обърна внимание на процедурата по свръхдефицит, която предстои за страната. Той предупреди, че европейските партньори ще следят финансовото състояние на България много по-стриктно. Любомир Каримански също посочва, че процедурата по свръхдефицит изисква дисциплина и реални структурни реформи. Попов отбеляза, че фискалната дисциплина досега е била сред най-силните страни на българската икономика. Загубата на този статут може да доведе до сериозни репутационни рискове в международен план.

Ще ни гледат под лупа, ще се срещат по-често с нас, ще изискват план за решение на проблема. Въпреки, че съветът ми е без паника, грешно е да се правим, че нищо не се е случило. големият риск е репутационен, на последно място сме по много неща, но едно от нещата, по които бяхме шампиони беше фискална дисциплина.

Въпреки тези предупреждения, актуални данни показват, че България заема второ място в Европейския съюз по икономически растеж. Този успех обаче е съпътстван от осезаемо забавяне на темповете спрямо предходни периоди. Потребителите в страната остават притеснени, което създава контраст между макроикономическите показатели и обществените нагласи. Експертите препоръчват фокус върху привличането на инвестиции в стратегически сектори като машиностроене, електроника и фармацевтика. Тези индустрии могат да осигурят по-висока добавена стойност и стабилност при кризи.

Държавата вече предприема стъпки за дългосрочно преструктуриране на разходите. Министерският съвет одобри Национален план за повишаване на разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 година. Това решение представлява мащабен фискален ангажимент с дълготраен ефект върху бюджета. В парламентарната комисия по бюджет и финанси се обсъжда емитиране на нов евро дълг. Тази мярка цели да осигури необходимото финансиране за покриване на бюджетния дефицит и предстоящите плащания.

Александър Попов уточни, че наличието на дълг само по себе си не е проблем, ако се управлява правилно.

Не е забранен. Дългът е отделно перо от дефицита.

Важно е държавата да има ясен план за устойчивост до 2028 година. Икономистите настояват за по-тясна връзка между образователната система и нуждите на пазара на труда. Само чрез качествени кадри България може да запази конкурентоспособността си в условията на глобални икономически промени.