Албания ускорява пътя към ЕС с цел 2027 година, Босна и Херцеговина остава в застой

Албания се утвърждава като един от водещите кандидати за членство в Европейския съюз. Страната демонстрира изключително бърз темп в преговорния процес. Албания може да приключи преговорите за присъединяване до 2027 г. Това обяви докладчикът на Европейския парламент Андреас Шидер. Той представи годишния доклад за напредъка на Тирана в Страсбург. Шидер подчерта силната подкрепа за европейската перспектива на страната.

Според него настоящото темпо позволява членството да стане реалност скоро. Това може да се случи в рамките на настоящия европейски мандат. Докладът поставя акцент върху върховенството на закона и борбата с корупцията. Новите изисквания включват по-ефективна социална политика. Икономическият растеж трябва да се усеща по-осезаемо от гражданите. Шидер обърна внимание и на гражданските протести в страната. Опасенията за околната среда и корупцията изискват сериозно отношение.

Еди Рама призовава ЕС да ускори преговорите за членство с Албания като част от стратегията си. Изследванията показват, че страната вече е в последния етап на преговорите. Албания вече преминава към затваряне на преговорни глави в последния етап на процеса. Техническата подготовка се подкрепя и от френския президент Еманюел Макрон. Последният отворен клъстер за страната включва темите за земеделие и кохезия. Те обхващат хранителната сигурност и риболова.

Ситуацията в Босна и Херцеговина остава коренно различна. Докладчикът Андрей Колар представи критична оценка за държавата. Той определи страната като изоставаща в процеса на разширяване. Основните пречки са бавните реформи и етническите разделения. Политическата нестабилност допълнително усложнява ситуацията в Сараево. Босна и Херцеговина остава силно уязвима на външно влияние.

Страната все още разчита на системата от Дейтънското споразумение. Колар посочи, че липсва политически консенсус по ключови въпроси. Липсата на политически консенсус блокира назначаването на главен преговарящ в Сараево. Това е ясен сигнал за институционална блокада. Албания по пътя ѝ към ЕС – между европейския напредък и гражданското недоволство илюстрира разликите в регионалните предизвикателства.

Босненските власти трябва да създадат условия за младите хора. Голяма част от тях търсят реализация в държавите от ЕС. Колар отбеляза, че ролята на върховния представител остава пречка за пълноправно членство. Процесът на разширяване зависи от конкретни реформи и критерии. Европейският парламент продължава да подкрепя страните от Западните Балкани. Албания трябва да подобри медийния плурализъм и изборната си рамка. Босна и Херцеговина се нуждае от нова институционална архитектура.