Албания по пътя към ЕС: Между амбицията за 2030 година и „Фламинго революцията“

Албания се стреми към членство в ЕС до 2030 г., докато се справя с масови протести срещу инвестиционни проекти в защитени зони. Научете повече за „Фламинго революцията“ и напредъка на Тирана.

Албания по пътя към ЕС: Между амбицията за 2030 година и „Фламинго революцията“

Снимка: БТА

Време за четене: 4 мин. 17 юни 2026

Албания и Черна гора заемат водещи позиции в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Европейските доклади подчертават техния напредък, но отбелязват и съществуващи предизвикателства. Тирана трябва да положи повече усилия в борбата с корупцията. Спорните инвестиционни намерения на американски компании засилиха общественото напрежение в страната.

**Албания цели да приключи всички преговорни клъстери до края на 2027 година и да влезе в ЕС през 2030 година.** Пътят на страната се ускори след отделянето ѝ от Северна Македония преди две години. Това се случи, защото Скопие не вписа местните българи в своята конституция. Тирана вече се счита за следващата държава, която ще се присъедини към съюза след Черна гора.

Министърът за Европа и външните работи Ферит Ходжа заяви, че страната е силно мотивирана. Последните реформи в Албания показват решимостта на правителството за бърза интеграция. Напрежението обаче ескалира заради плановете на Джарет Къшнър и Ивана Тръмп. Зетят на бившия американски президент иска да строи луксозен курорт на полуостров Звърнец.

Това инвестиционно намерение предизвика масови протести в столицата и други градове. Гражданите изразиха своето недоволство от липсата на прозрачност при вземането на решения. Един от протестиращите сподели своите притеснения за бъдещето на страната:

„Тук сме, защото не сме съгласни с нашето правителство. Те се опитват да построят курорт в защитена територия. Промениха закона преди две години. Надявам се, че идва дневът, в който страната ни ще поеме цената на европейската интеграция.“

Друг участник в демонстрациите подчерта проблема с емиграцията и корупцията по високите етажи на властта:

„Протестирам заради огромната корупция в тази страна. Управляващите дори не са патриоти. Те не осигуряват никакво бъдеще за младите хора, за идващото поколение. Всички емигрираха. Не остана никой да живее тук. Не създаваме никакво бъдеще за нашите хора. Премиерът е много, много корумпиран.“

Движението получи името „Фламинго революцията“. Първоначално то започна като екологичен протест за опазване на защитени видове птици. В района на Вьоса Нарта живеят ята фламинго, далматински пеликани и над 200 други вида. **Албания е отворила последния клъстер от преговорите, което я поставя във финалната техническа фаза.**

Еколозите твърдят, че проектът засяга територия със статут на международно значение. Александър Трайче от организацията за защита на околната среда сподели:

„Имаше многократни посегателства върху защитени територии чрез подобни инвестиционни проекти. Има и други защитени територии, в които в миналото е имало такъв тип намеси. Това предизвика недоволство сред много хора в страната. Спорната територия е защитена не само на национално равнище, но и на международно равнище, тъй като представлява важна орнитологична област, място на биологично разнообразие. Бъдещия обект Емерад е част от НАТУРА 2000, с който Албания трябва да се съобрази преди присъединяването към Европейския съюз.“

Премиерът Еди Рама категорично отрича обвиненията в непрозрачност. Той твърди, че конкретен проект все още не съществува. Министър-председателят заяви пред медиите:

„Всички скандират да се премахне проекта, но всъщност такъв не съществува. Добре, ще го спрем, но ми покажете проекта. Няма проект. Това не е свързано с мен или Албания. Нашето демократичното общество, изглежда реагира на лъжата, а не на истината, когато се появи нещо голямо. Легитимно право е на хората да протестират, но аз няма какво да направя, когато нарушения няма.“

Медийната среда в страната също е подложена на натиск. Блерияна Бино, ръководител на журналистическа организация, отбеляза ролята на независимите медии:

„Гражданската съпротива на албанските граждани през последните 10 дни беше отразявана в голяма степен от независими, местни, специализирани медии, журналисти на свободна практика и дигитални създатели на съдържание. Но те работят и под политически и икономически натиск. Въпреки това, в момента вършат изключително важна работа в обществен интерес. И всеки ден отразяват протеста и хората, които са там, техните гласове, техните истории.“

Европейският съюз следи внимателно ситуацията с този проект на зетя на Тръмп. Брюксел настоява Тирана да се съобразява с волята на своите граждани. **Европейската комисия отпусна 99,3 милиона евро за изпълнение на 21 реформаторски мерки до средата на 2025 година.**

Въпреки вътрешните конфликти, подкрепата за членство в ЕС остава изключително висока. **Общественият консенсус в полза на членството в Албания достига рекордните 91% подкрепа.** ЕС вече е инвестирал значителни средства в инфраструктура и културно наследство. Пример за това е обновената Венецианска кула в Дуръс и местният археологически музей.

Град Берат също получи европейско финансиране за съхраняване на автентичния си вид. В миналото градът е бил тясно свързан с Първото и Второто българско царство. Днес той е водеща туристическа дестинация. Ритва Хайкинен от Делегацията на ЕК в Албания поясни:

„През последните години проектите, които ще видите тук, са на стойност над 7 милиона евро. Имаме и други проекти за трансгранично сътрудничество с Гърция.“

Заместник-кметът на Берат Етлева Дима отчете сериозен икономически растеж:

„Инвестициите на Европейския съюз са част от нашата програма за развитие на туризма и инфраструктурата през последните три години. Чрез тези инвестиции, които получихме в града, имахме много добри възможности не само да осигурим пътища, свързаност и достъп до културното наследство на Берат и заобикалящата го природа, но и да превърнем града в много оживено място по отношение на развитието на туризма. Проектите доведоха до растеж в развитието на туризма, като през последната година в нашия град имаше повече от 1 милион туристи, а тази година числата още повече ще нарастват. Имаме 200% ръст на туристическия сектор в сравнение с 2020.“

Албания продължава да балансира между амбициозните европейски цели и вътрешното гражданско недоволство. Успехът по пътя към 2030 година зависи от способността на правителството да чуе гласа на обществото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *