Спорове около Подробния устройствен план на Борисовата градина

Бурен спор беляза финалната дискусия за Подробния устройствен план на Борисовата градина. Общината планира да плати 35,5 млн. евро за отчуждаване на частни имоти.

Спорове около Подробния устройствен план на Борисовата градина
Време за четене: 3 мин. 17 юни 2026

Заключителната публична дискусия за Подробния устройствен план (ПУП) на Борисовата градина в София се проведе на Лятната сцена. Събитието събра представители на общината, граждани и екологични организации. Проектът предвижда запазване на зелените площи и строго ограничаване на възможността за бъдещо застрояване. Това посочват официално от Столичната община.

Основен акцент в плана е съхраняването на историческия облик на най-големия парк в столицата. Проектът включва изграждането на подземен паркинг и възстановяването на ключови обекти. Сред тях са стадион „Юнак“ и къпалнята „Мария Луиза“. Общината цели да ограничи трафика на автомобили в пределите на парка. Мненията на присъстващите граждани обаче остават силно разделени.

Откупуването на пет ключови частни имота в Борисовата градина ще струва на Столичната община общо 35,5 милиона евро. Тази сума беше обявена от заместник-кмета по градско планиране арх. Любо Георгиев. Става дума само за принудително отчуждаване на терените. Цената не включва сградите, разположени върху тези имоти. Общината ще търси и правни механизми за връщане на част от земята без изкупуване.

Разчетите на администрацията показват конкретни стойности за всеки имот. Теренът под къпалнята „Мария Луиза“ е оценен на 18 милиона евро. Принудителното отчуждаване на Летния театър би струвало 10 милиона евро. Земята под бившия ресторант „Тенекиите“ възлиза на 1 милион евро. Връщането на частния имот до „София ленд“ ще струва 4 милиона евро. Парцелът в „Дендрариума“ е оценен на 2,5 милиона евро.

Кметът на София Васил Терзиев изрази своята категорична позиция по време на обсъждането.

„Целта ни винаги е била парковете да си бъдат паркове, ако има някакво застрояване, то да има съгласие защо е необходимо, за какво точно публично мероприятие трябва да бъде.“

За да започне процедурата по отчуждаване, Столичният общински съвет трябва първо да приеме ПУП. Планът е единственият начин паркът да не бъде оставен на произвола. Арх. Георгиев обясни, че настоящият вариант гарантира публичния и зеления характер на територията. След приемането на документа общината ще има петгодишен срок за отчуждаване на имотите.

Общественият интерес към бъдещето на Борисовата градина остава изключително висок. За периода от 2019 година до днес по проекта за ПУП са постъпили общо над 5900 становища. При първото обсъждане през 2019 г. те бяха 1268. През 2022 г. броят им нарасна до 4200. В настоящата финална фаза са подадени още 441 позиции.

Граждански организации изразиха сериозни опасения относно текстовете в новия план. Те настояват за пълна екологична оценка и по-строги гаранции срещу застрояване.

„ПУП-ът отваря вратички за по-нататък той да поиска частникът да има път, да има вода, да има ток, да има обслужваща сграда, да има, нали, какво ли не. Така че отваряме вратата на Пандора с поредните ПУП-ове.“

Проектът предвижда възстановяване на стадион „Юнак“ с капацитет от 25 000 места. Това е една от най-оспорваните точки в плана. Друга конфликтна точка е изграждането на два подземни паркинга. Единият ще бъде под автокъща „Капитолия“, а вторият – при гара „Пионер“. Природозащитници се опасяват от засилен транспортен натиск и шум в парковата среда.

Липсата на цялостна екологична оценка също предизвика дебати. Арх. Георгиев поясни, че РИОСВ на два пъти е излизала със становище, че такава не е необходима. Организации като „Зелени закони“ обаче оспорват това решение. Те твърдят, че планът не отчита статута на парка като природна среда.

Планът включва и мащабна реставрация на исторически паркови елементи. Ще бъдат възстановени Японският кът, Английският кът, Алпинеумът и Розариумът според автентични архивни материали. Предвиждат се и мерки за опазване на биоразнообразието в резерватната част на градината.

Процедурата продължава в районните експертни съвети на „Средец“, „Лозенец“ и „Изгрев“. Те имат седемдневен срок да разгледат всички постъпили становища. През лятото Общественият експертен съвет по устройство на територията ще излезе с препоръки. Финалната стъпка е гласуване в Столичния общински съвет.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *