100 маратона за 100 дни в името на татко!

Хана Кокс превърна личната си трагедия в невероятно спортно постижение. Тя пробяга впечатляващите 4220 километра на територията на Индия. Това огромно предизвикателство отне точно 100 дни. Хана посвети своя подвиг на покойния си баща. Тя също така искаше да привлече вниманието към климатичните промени.

Маршрутът започна по натоварени магистрали. Първоначално приключението изглеждаше скучно за британката. Скоро обаче трасето се промени драстично. Хана трябваше да преминава през пшеничени ниви и гъсти джунгли. В тези райони тя се изправи пред реална опасност от местни тигри. Британката пробяга общо 100 маратона за 100 последователни дни.

Повечето хора бягат само за да хванат градския транспорт. Участието в един маратон изисква сериозна психическа подготовка. Хана обаче правеше това всяка сутрин в продължение на месеци. Тя изминаваше по 42 километра всеки ден до залез слънце. Цялото разстояние надхвърли 4200 километра.

Баща ми се ражда в индийско градче в близост до Калкута, но през 1953 г. се премества във Великобритания, за да осигури по-добър живот за себе си и за семейството си. С него имахме сложни взаимоотношения, но когато почина през 2011 г., почувствах нужда да му напиша писмо и да му разкажа всичко премълчано между нас. Вместо да пиша у дома, отидох да тичам навън с мисълта, че ще му посветя свое постижение, за което хората да говорят и с което да помогна по някакъв начин на света около нас

Британката търси правилното предизвикателство в продължение на десет години. През 2024 г. тя избра пътя на Великия индийски жив плет. Това е историческа бариера от бодливи храсти и дървета. Британските колонизатори я създават през 19-ти век чрез Източноиндийската компания. Целта е била спиране на контрабандата на сол. Митническата линия се е простирала на около 4200 километра от Пенджаб до Ориса.

Около 14 000 души са охранявали тази граница в миналото. Плетът е достигал височина от близо четири метра. Той е бил напълно непроходим за времето си. Хана Кокс напусна работата си в Манчестър заради тази история. Тя започна тренировки от нулата. Първоначално тя бягаше само по един километър.

На практика успях да се подготвя за около 18 месеца, които обаче бяха посветени единствено и само на тренировките. Единственото ми друго занимание беше да обикалям банките, за да тегля заеми, с които да финансирам моето приключение. Купих си кемпер, наех малък екип и потеглих към неизвестното

Хана стартира на 26 октомври миналата година. Тя тръгна от границата между Индия и Пакистан. Маршрутът премина през места, където рядко стъпва европейски крак. Тя срещна крави, кози и опасни змии по пътя си. Жегата и влажността бяха най-големите врагове на бегачката. Тя трябваше да поддържа темпото си при екстремно високи температури и смог.

По пътя срещнах крави, кози, змии и милиони мотоциклети или поне на мен ми се струваше, че са милиони. Дори се сдобих с белег на крака след близка среща с едно от тези моторчета. Но най-интересното беше, когато пътят ми трябваше да мине през природни резервати. Налагаше се да бъда охранявана от полицаи, за да не ме изядат тигрите. Аз не се страхувах толкова от тях, колкото от мръсотията и жегата. Никой чужденец не би могъл да свикне с толкова високи температури, високата влажност и смога. А аз трябваше да тичам по 42 километра на ден в тези условия. Заради ограничения бюджет веднъж на 10 дни си позволявах да си наема стая в евтин хотел, за да постоя под душа. През другото време ползвах студената вода от кемпера и мивките по бензиностанциите

По време на бягането Хана се разболя от тежък стомашен вирус. Тя загуби много килограми и влезе в болница. Точно тогава се случи и най-странната среща. Пред входа на „Тадж Махал“ тя видя милиардера Ричард Брансън. Той прояви интерес към нейната мисия.

Най-сюрреалистичното ми преживяване беше срещата ми с Ричард Брансън пред главния вход на „Тадж Махал“. Милиардерът беше там, за да организира благотворително колоездачно състезание и се заинтересува от моето предизвикателство. Дори ме покани на ресторант в луксозен хотел. Но точно тогава вече бях много зле и опознах добре чистите и добре ухаещите тоалетни на хотела. След това по пътя често се отбивах да повръщам и в един момент бях сигурна, че ще се предам и ще се откажа. Спаси ме единствено упоритостта ми да пия десетки литри електролитни течности, които ме пазеха от тоталния физически срив

Хана успя да завърши мисията си въпреки болестта. Тя следваше строг режим: яж, бягай 15 км, яж, бягай 15 км, яж, бягай 12 км, яж, спи, повтаряй. Тя измина над 4200 километра, за да почете паметта на баща си. Финансово обаче приключението се оказа трудно. Тя не успя да събере планирания един милион паунда за благотворителност. Вместо това британката натрупа сериозни дългове.

Днес Хана продължава да се състезава в Европа и Северна Америка. Тя не търси медали или парични награди. За нея бягането остава въпрос на издръжливост и лична мисия. Можете да прочетете и за друга силна жена, която не се предава пред трудностите в статията за Хедър Милс. Хана Кокс доказа, че човешката воля няма граници. Тя премина през цяла Индия, за да изпрати своето закъсняло писмо до баща си.