Живеем в епохата на посредника: Новата дипломация на Доналд Тръмп

В съвременната външна политика на Доналд Тръмп скоростта доминира над посоката. Светът едва успява да осъзнае един шок, когато следващият вече се появява на хоризонта. Геополитическият мислител Робърт Каплан веднъж сподели интересна мисъл за световните дела.

„макар разбирането на световните дела да започва от географските карти, то завършва с Шекспир“

Днешното състояние на света обаче изглежда далеч по-малко възвишено. Разбирането на процесите днес започва от публикациите на Доналд Тръмп в социалните медии. То завършва с бизнес интересите на неговите приятели и семейство. Европейският съвет за външна политика определя използването на специални пратеници като системен риск за Европа.

Европейските лидери с основание се опасяват от тази нова „дипломация без дипломати“. Президентът Тръмп разчита почти изцяло на лични мрежи от приятели и роднини. Тези специални пратеници решават най-острите външнополитически проблеми на нашето време. Използването им следва специфичен модел, наподобяващ ритъма на морзовата азбука.

„Започва се с натиск върху по-слабата страна… следва отлагане на трудните въпроси [и] постигане на споразумения чрез лични мрежи“

Специалните пратеници стават необходимост в свят без споделени принципи. Днес функциониращите институции губят своето значение пред личните контакти. Единствената връзка в момента са хората, водещи преговорите за Украйна, Газа и Иран. Те имат привилегията да се обаждат на американския президент по всяко време. Игрището за голф се превръща в по-добро място за преговори от залите на ООН.

Дипломацията се променя заради трансформацията на американската сила. След Втората световна война САЩ осигуряваха стабилна финансова система и колективна сигурност. Днес Америка вече не желае да предоставя тези публични блага. Вместо това страната предпочита да действа като основния световен разрушител. Новата американска стратегия превръща професионалната дипломация в излишна отживелица от миналото.

Останалите държави трябва да признаят тази нова реалност. Основната цел на Вашингтон е да напомня на света за своята мощ. САЩ практикуват форма на театрална хегемония. В този модел всички войни са просто „специални операции“. Неуспешните операции се превръщат в глобални проблеми за решаване от другите. В този контекст транзакционната политика на Тръмп заменя дългосрочните стратегии.

Пълната липса на предсказуемост държи всички международни играчи в постоянно напрежение. Съюзниците не могат да планират бъдещето си. Противниците не успяват да формулират адекватен отговор. Институциите се провалят в опитите си за приспособяване. Този хаотичен подход се описва като „йерархия без ред“.

Можем да наречем този модел и доктрината „Агамемнон“. Според нея възмездието за врагове и нелоялни съюзници е неизбежно. Държавите са неравностойни в този нов светоглед. Великите сили имат право на своите привилегии само при признаване на американското върховенство. Тук хегемонът се ръководи повече от гордост и гняв, отколкото от интереси. Често Вашингтон се държи като световен митничар, налагащ волята си чрез икономически натиск.

Да бъдеш професионален дипломат в ерата на Тръмп е безполезно занимание. Опитът на експертите се превръща в пречка пред новите методи. Специалните пратеници са новите миротворци, защото нямат бюрократични задръжки. Стив Уиткоф и Джаред Кушнер са затънали в конфликти на частни бизнес интереси. Това обаче се счита за предимство в новата система. Бизнес логиката е основният стимул за решаване на военни конфликти.

Последните събития потвърждават този нетрадиционен подход. Тръмп отхвърли новите мирни предложения на Иран, заявявайки в Truth Social, че САЩ не ги приемат. Той обяви инициативата „Проект Свобода +“ като алтернатива при провал на преговорите. Президентът очаква отговор от Техеран в рамките на часове. Същевременно президентът на САЩ обяви тридневно прекратяване на огъня между Русия и Украйна за 9, 10 и 11 май.

Америка вече няма време за дълги дипломатически процеси. Тя залага на кратки и убедителни „трейлъри“ на своята политика. Конфликтите трябва да бъдат кратки и бързо приключени. Ако Америка не може да ги завърши, тя оставя другите да го направят. Истинският смисъл на силата за Тръмп е в принудата. Той иска другите държави да решават неговите проблеми. Специалните пратеници са инструментът, който налага това разбиране на световната сцена.