900 млн. евро по Плана за възстановяване: Болници, училища и солари получават финансиране

България очаква постъпването на близо 900 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост до края на юни. Тези средства представляват четвъртото плащане, заявено от служебното правителство на Андрей Гюров. Финансовият ресурс ще осигури важна подкрепа за държавния бюджет. Той ще помогне за намаляване на дефицита в хазната. Близо 900 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост трябва да влязат в България в края на юни. Дефицитът достигна рекордните 1,75 млрд. евро в края на април. Служебният кабинет оставя на следващото правителство общо около 2 млрд. евро по различни инвестиционни програми.

Пътят към тези средства премина през сложни преговори с Европейската комисия. Основното изискване на Брюксел е създаването на ефективен антикорупционен орган. През 2023 г. старата комисия за противодействие на корупцията беше разделена на две части. Новосъздадената КПК обаче остана без избран постоянен ръководител. Европейската комисия не откри достатъчно гаранции за нейната независимост. Парламентът реши да закрие органа в началото на 2026 г. Това решение не беше прието като изпълнено условие по плана.

Поради тези забавяния страната ни беше заплашена от сериозни финансови санкции. Около 143 млн. евро от второто плащане трябваше да бъдат удържани. Други 214 млн. евро също останаха замразени от Брюксел. Неизпълнението на реформите до 22 юни можеше да коства още 43 млн. евро. Общата сума на застрашените средства надхвърляше 400 млн. евро. Служебното правителство на Андрей Гюров успя да договори преместване на ключови антикорупционни реформи за по-късен етап.

Реформата за антикорупционната комисия вече е преместена към четвъртото и петото плащане. Това позволи разблокирането на 119 млн. евро от третия транш. Тези пари бяха замразени заради липсата на механизъм за разследване на главния прокурор. Сега тази реформа е отложена за петия транш. Новият краен срок за нейното изпълнение е 31 август. Така държавата успя да спаси важни финансови ресурси за икономиката.

Механизмът на плана предвижда авансово плащане от 13% при одобрен план. За България това се случи през 2022 г. Първото плащане на стойност 1,369 млрд. евро постъпи в края на същата година. Второто и третото искане бяха изпратени през 2025 г. Те са на стойност съответно 438,6 млн. и 1,470 млрд. евро. ЕК оценява всяко искане според строга методика. Най-големите санкции се налагат при неизпълнение на ключови реформи.

Средствата от четвъртото плащане ще финансират огромен брой инициативи в страната. Инвестиционната програма обхваща изпълнението на над 2500 проекта в сферата на здравеопазването, образованието и енергетиката. Предвижда се изграждането на повече от 2000 STEM центъра в училищата. Седем болнични заведения ще преминат през цялостно обновяване. Закупува се модерна техника като ЯМР, ехографи и рентгени за 50 специализирани болници.

Планът обръща специално внимание на психиатричната помощ и грижата за възрастни. Ще бъдат обновени 18 психиатрии и ще се закупи оборудване за 25 центъра. В над 100 отдалечени населени места ще бъде осигурена мобилна медицинска грижа. Спешната помощ по въздух също е основен приоритет. Програмата включва седем хеликоптера и пет специализирани хангара. Те ще бъдат разположени в София, Сливен, Търговище, Долна Митрополия и Монтана.

Енергийната ефективност на домакинствата е друг ключов елемент от програмата. За домакинствата са предвидени средства за инсталиране на соларни системи в 1400 жилища. Тези системи ще осигуряват електричество или битово горещо водоснабдяване. Малките и средните предприятия ще получат подкрепа за киберсигурност. Дигитализацията ще обхване културното наследство и съдебната система. Предвиждат се и ремонти в 91 структури на Агенция Социално подпомагане.

Въпреки напредъка, все още съществуват рискове за пълното усвояване на средствата. Две реформи остават неизпълнени към настоящия момент. Това са приемането на нов закон за ВиК и преструктурирането на БЕХ. Предишният парламент спря тези процеси, което застрашава част от финансирането. Страната трябва да навакса забавените реформи възможно най-скоро.

Подготовката за петото плащане трябва да приключи до септември 2026 г. С него ще се финансира информационна система за енергийно бедни граждани. Предвидени са ремонти на още 100 амбулатории и изграждане на 18 младежки центъра. Програмата включва и модернизация на социалното подпомагане. Важна част е изграждането на 10 индустриални парка на стойност над 98 млн. евро. Очакваният четвъртия транш ще даде необходимата глътка въздух за икономиката.