Жегата ни разболява физически и финансово

Продължителните горещини вече са сериозен риск за здравето и икономиката. Те намаляват производителността, увеличават разходите и натоварват инфраструктурата.

При 20 дни с температури над 34 градуса България може да загуби около 640 млн. евро. Сумата отразява само по-ниската производителност на труда. В нея не влизат земеделските щети, лечението, пожарите и по-високите разходи за охлаждане.

Оценката е част от официалния национален профил на риска от бедствия. Тя не представлява отчетена загуба за лятото на 2026 г. Данните показват възможните последици от климатичните промени.

При този сценарий загубата достига 0,552% от брутния вътрешен продукт. Изчислението използва номинален БВП за 2025 г. от 116,018 млрд. евро.

При по-умерен сценарий загубата е 346 млн. евро. Той предвижда 27 дни с температури между 28,7 и 34 градуса. Тогава спадът достига 0,298% от БВП.

Дългосрочните прогнози показват още по-голям риск. Националната стратегия за адаптация оценява бъдещия спад между 1 и 3,5% към 2050 г. Тези проценти се равняват на 1,16–4,06 млрд. евро спрямо икономиката от 2025 г.

Световната банка посочва по-тежък сценарий за 2080 г. Загубата от топлинния стрес може да достигне 4,1% от БВП. Ако се приложи към икономиката от 2025 г., това са 4,76 млрд. евро.

Тези суми не представляват точна бъдеща сметка. Размерът на икономиката, технологиите и броят на работещите ще се променят. Резултатът ще зависи и от мерките за адаптация.

Експресно изследване на Университета в Манхайм и икономисти от ЕЦБ оценява щетите през лятото на 2025 г. на 974,7 млн. евро. Почти цялата сума идва от сушата. Горещите вълни са причинили 16,1 млн. евро загуби.

При екстремните температури официалната оценка очаква над 2300 смъртни случая годишно. При 20 дни над 34 градуса моделът изчислява 2867 смъртни случая. Очакват се и също толкова хоспитализации.

Горещините намаляват физическата издръжливост, концентрацията и способността за вземане на решения. Работниците почиват по-често и изпълняват задачите по-бавно.

Най-силно са засегнати строителите, земеделските работници, шофьорите, куриерите и складовите служители. Офисите също не са напълно защитени. Недостатъчното охлаждане и лошият сън намаляват работоспособността.

Изследване на ОИСР обхваща данни за над 2,7 млн. предприятия. То показва, че десет допълнителни дни над 35 градуса намаляват годишната производителност с около 0,3%.

При висока влажност спадът достига 0,75%. Над 40 градуса ефектът става многократно по-силен. По-бавният ръст на производителността може да продължи до две години.

Жегата засяга и земеделието. Високите температури ускоряват развитието на растенията и съкращават периода за наливане на зърното. Те увеличават потребността от вода, когато ресурсът е най-ограничен.

През лятото на 2025 г. Съвместният изследователски център отчита необратими щети върху неполивни площи. В България царевицата и слънчогледът дават значително по-ниски добиви.

Сушата и горещините намаляват доходите на фермерите и увеличават цените на храните. По-слабите добиви ограничават инвестициите и затрудняват плащането на кредитите. Недостигът може да увеличи необходимостта от внос.

Енергетиката също изпитва натиск. Потреблението на ток за климатици и охлаждане нараства. В същото време сушата намалява водния приток към водноелектрическите централи.

Топлинните и ядрените мощности се нуждаят от вода за охлаждане. Енергийното министерство съобщи за превантивно намаляване на мощността на АЕЦ „Козлодуй“. Причината е ниското ниво на река Дунав.

Ниските речни нива затрудняват и водния транспорт. Корабите превозват по-малки товари, а разходът за тон нараства. Част от стоките се прехвърлят към автомобилния и железопътния транспорт.

Горещините влияят и върху туризма. Морските курорти могат да загубят посетители при температури около и над 40 градуса. Разходите за охлаждане и вода на хотелите се увеличават.

Част от пътуванията може да се измести към по-хладните месеци и планинските райони. Това изисква ново планиране на туристическия сезон.

Навременната адаптация може да намали наполовина загубите на производителност. Световната банка оценява ползите от всяко вложено евро между 2 и 20 евро.

Мерките включват ранно предупреждение, промяна на работното време и задължителни почивки. Необходими са също достъп до вода, охлаждане, обновени сгради и сенчести пространства.

Модерното напояване, устойчивите сортове и водните резерви също ограничават риска. Важни са и по-добрата транспортна инфраструктура и намаляването на течовете по водопреносната мрежа.

Подобни тенденции се наблюдават и в други европейски държави. Повече данни има в материала „Жегата вече удря не само здравето, а и икономиката на Европа“.