Здравната комисия каза „не“ на обществените поръчки в частните болници
Здравната комисия отхвърли на първо четене законопроекта, който задължаваше частните болници с над 50% публично финансиране да провеждат обществени поръчки.
Здравната комисия отхвърли на първо четене промените в Закона за обществените поръчки. Те предвиждаха нови правила за частните болници, финансирани основно с публични средства.
Законопроектът беше внесен от Асен Василев и депутати от „Продължаваме промяната“. Той предвиждаше частните лечебни заведения да купуват лекарства и медицински изделия чрез обществени поръчки.
Изискването щеше да важи, ако повече от половината приходи на болницата идват от публични източници. Сред тях са държавният бюджет, общинските бюджети и бюджетът на Националната здравноосигурителна каса.
Предложението премахваше значението на собствеността при определянето на задължението за обществени поръчки. Правилата щяха да важат независимо дали капиталът е държавен, общински или частен.
При закупуване на лекарства и медицински изделия лечебните заведения щяха да спазват процедурите по Закона за обществените поръчки. Така частните болници с преобладаващо публично финансиране щяха да бъдат поставени при същите условия.
Вносителите посочват, че законопроектът цели съответствие между българските правила и европейското законодателство. В мотивите са посочени изискванията на Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки.
Промените са свързани и с процедура за нарушение № 2018/2268 срещу България. Тя вече се намира в последната си фаза. Европейската комисия е сезирала Съда на Европейския съюз с искане за налагане на санкция.
Законопроектът получи принципна подкрепа от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Въпреки това здравната комисия не го подкрепи на първо четене.
Темата предизвика позиции от представители на здравния сектор. Българският лекарски съюз определи промените като прибързани и настоя за обсъждане.
Отхвърлянето на първо четене спира предложените промени на този етап. Текстовете предвиждаха публичното финансиране да бъде водещият критерий за прилагане на процедурите.
