Депутатите приеха бюджета на Здравната каса на първо четене

Народното събрание даде зелена светлина на първо четене за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Законопроектът получи подкрепата на „Прогресивна България“ и ДПС. Всички останали парламентарни групи гласуваха против предложението. Дебатите в пленарната зала продължиха часове, като основните критики бяха насочени към липсата на реформи. Опозицията алармира за несъразмерно финансиране между болничната и доболничната помощ.

Финансовата рамка предвижда 5,2 млрд. евро за здравеопазване през следващата година. Това представлява 8,5% ръст на разходите спрямо закона за бюджета на НЗОК за 2025 година. Увеличението на приходите и трансферите възлиза на 412 млн. евро. Въпреки тези цифри, депутатите от ГЕРБ-СДС изразиха сериозни резерви към документа. Според тях липсва визия за качествена промяна в системата.

Д-р Лъчезар Иванов от ГЕРБ-СДС подчерта, че средствата за превенция остават недостатъчни. Той заяви пред колегите си:

„Бюджетът не се различава от бюджетите на Здравната каса от миналите години. Превенцията, профилактиката и ранната диагностика не са достатъчно финансирани, няма и увеличение на възнагражденията на лекарите и медицинския персонал. Бюджетът няма визия, реформи и стимул за медицинския персонал“

Костадин Ангелов допълни критиките, като посочи намаляване на средствата за извънболнична помощ. Той обърна внимание на липсата на финансиране за приложението „еЗдраве“ и за нуждите на инвалидите. Красен Кръстев също потвърди, че неговата група няма да подкрепи бюджета поради липса на реформи. Повече за предварителните обсъждания може да прочетете в статията Одобрен е проект на Закон за бюджета на Здравната каса за догодина.

От страна на „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев определи бюджета като „паметник на статуквото“. Той призова за връщане на проекта поради несъответствие с Националната здравна стратегия до 2030 г. Симидчиев изтъкна, че приоритет трябва да бъде доболничната помощ. Той направи остро изказване относно структурата на разходите:

„Този бюджет не лекува болестите на българското здравеопазване, той ги финансира. Очевадна е липсата на политическа воля, бюджетът е паметник на статуквото. Вместо да реформираме системата, увеличаваме пробойните ѝ, откъдето изтича финансирането.“

Божидар Божанов от същата формация критикува правителството за липсата на управленска програма. Той посочи, че течовете в системата растат заедно с бюджета. Джевдет Чакъров от ДПС обяви подкрепа, но настоя за промени в бъдеще. Той отбеляза, че в ЕС разходите за болници са значително по-ниски като дял от общия бюджет.

Акад. Николай Денков от „Продължаваме промяната“ подчерта трагичната статистика за смъртността в България. Той напомни, че страната ни е на първо място по предотвратима смъртност в ЕС. Денков разкритикува съотношението на финансиране между болничната и извънболничната помощ, което е 5:1. Той изрази съжаление, че предложенията за електронни съобщения при ползване на касата не са приети.

„Няма предложено решение за увеличенията на плащанията на лекарите, младите лекари и медицинските сестри. Чакаме да видим с бюджета на НЗОК за 2027 г. какво ще предложите, но ние като опозиция следим темата“

Петър Петров от „Възраждане“ заяви, че държавата не финансира достатъчно специфичните лечения за деца. Георги Георгиев допълни, че системата превръща пациентите в клиенти. Управляващите от „Прогресивна България“ отговориха, че реформи в средата на годината биха предизвикали хаос. Георги Илиев призова за обединение в името на здравеопазването.

Министърът на здравеопазването Катя Ивкова защити проекта. Тя нарече предложенията за реформи със задна дата „ирационални“. Ивкова призна за проблемите със заболеваемостта и разходването на средствата. Тя обеща анализ на усвояването в извънболничната помощ. Преди това Надзорният съвет на НЗОК одобри преработения бюджет за 2026 г., което беше стъпка към днешното решение.

„Посочвате, че в проектобюджета на НЗОК за тази година няма реформи. Може да разграничим реформи в рамките на структурата на бюджета, но също така и реформи по отношение на самата политика в сектор здравеопазване. Реформи по структура на бюджет да се правят в средата на годината, мисля, че е ирационално.“

В новия закон 8% остава здравноосигурителната вноска за 2026 година. Запазва се съотношението 60/40 между работодател и работник. Приходите от вноски се очаква да нараснат с 249,2 млн. евро. За първи път се предлага разделяне на бюджетите за лекарства на самостоятелни групи. Това включва отделно финансиране за генерични и референтни продукти. Здравноосигурителните плащания заемат 93,8% от общите разходи на касата.