Защо велосипедният транспорт в България все още се движи само на една гума

Ренесансът на велосипедното придвижване в мащабите на Европа продължава вече повече от тридесет години. В България обаче този процес се намира в своя най-ранен и начален стадий. Ренесансът на велосипедния транспорт в Европа продължава над 30 години. Причината за това състояние не се корени в недостиг на велосипеди на пазара. Търговската мрежа предлага огромно разнообразие от модели за всякакви нужди. Основната пречка за развитието е липсата на мащабен ентусиазъм сред българското народонаселение.

По-младите поколения в страната проявяват желание за промяна в начина на градска мобилност. Според съвременните стандарти това включва активни хора на възраст дори до 60 години. Тези граждани имат желание да използват колело за работа или забавление. Основното изискване за този преход е наличието на прилични условия за колоездене. За голямо съжаление, в момента такива условия в българските градове просто липсват.

Градската инфраструктура в България се адаптира твърде бавно към нуждите на колоездачите. В централните части на големите градове бяха изградени определени трасета за велосипеди. Големият проблем е, че тези велоалеи често започват внезапно и стигат до никъде. Градската среда се приспособява изключително трудно към интереса на хората към двете колела. Темповете на това развитие към момента напомнят на несигурно движение върху една гума.

За стабилното движение на две гуми нашето общество явно все още не е дорасло напълно. В страните от Северна и Западна Европа ситуацията е коренно различна. Там велосипедът отдавна е признат за пълноправно транспортно средство в града. В България придвижването с велосипед все още изглежда по-скоро като изключение. Средният гражданин се нуждае от сериозни инвестиции в средата, за да замени автомобила с колело.

Интересен парадокс се наблюдава при сравнение на производството и реалното потребление у нас. Българските заводи произвеждат велосипеди за Германия и Франция в големи количества. Българските заводи произвеждат велосипеди основно за пазарите в Германия и Франция. В същото време едва малък процент от българите се качват на колело в ежедневието си. Това показва пропаст между индустриалния капацитет и местната култура на придвижване.

Трансформацията на градската среда изисква време и ясна политическа воля. Необходими са значителни финансови ресурси за изграждане на безопасни маршрути. Фрагментираните и несвързани алеи не осигуряват необходимата сигурност за потребителите. Това е основният фактор, който отблъсква много потенциални колоездачи от улиците. Преходът от символичното движение на една гума към пълноценен транспорт ще бъде дълъг. Нужно е радикално преосмисляне на приоритетите в градското планиране.