Защо българите и гърците работят най-дълго в Европа? Икономическата принуда диктува правилата

България и Гърция твърдо заемат челните места по продължителност на работната седмица в Европейския съюз. Последните данни на европейската статистическа служба Евростат за 2024 и 2025 г. потвърждават тревожна тенденция. Докато в Северозападна Европа работните часове намаляват, на Балканите те остават сред най-високите на континента. В България е втората най-дълга работна седмица в Европейския съюз, като заетите се трудят средно по 38,7 часа седмично. Тази статистика поставя страната ни веднага след Гърция, която е абсолютен лидер в класацията.

Данните показват, че заетите работят най-дълго в Гърция (39,6 часа седмично), следвани плътно от работниците в България и Полша. В същото време най-богатите икономики в Европа отчитат драстично по-малко отработени часове. В Нидерландия работната седмица е едва 31,9 часа. Дания, Германия и Австрия също поддържат ниски нива между 33,9 и 34 часа седмично. В България е втората най-дълга работна седмица в Европа, което подчертава огромната пропаст между Изтока и Запада.

Географията на работната седмица ясно показва, че икономическото състояние диктува трудовите навици. В по-бедните страни се работи повече по необходимост. Най-дълги часове се отчитат в страните от Източна Европа и Балканите. Босна, Сърбия и Северна Македония дори изпреварват държавите от ЕС по този показател. Единственото изключение в Западна Европа е Португалия. Там работната седмица е близка до нивата в Източна Европа поради сходни икономически фактори.

Основният механизъм зад тези данни е прост. В по-бедните страни нивата на заплащане са ниски. Работещите нямат избор и предпочитат пълния работен ден, за да си осигурят нормален доход. Ниските почасови заплати принуждават хората в по-бедните страни да работят максимално дълго. В богатите страни като Нидерландия близо 43% от заетите са на непълно работно време. Там високите заплати позволяват добър стандарт дори при по-малко часове труд. В Германия и Австрия този процент е около 30%.

Ситуацията в България е коренно различна. У нас в България непълното работно време е изключение и обхваща под 2% от заетите. Подобна е картината в Румъния и Хърватия. Още по-парадоксално е, че дори тези малко хора на непълен работен ден често не са го избрали доброволно. Над 37% от тях в България всъщност искат да работят на пълен работен ден. Те просто не са успели да намерят подходяща позиция.

Допълнителна работа е друг фактор, който удължава работната седмица на Балканите. В България и Гърция часовете на втора работа често надвишават 17 седмично. За сравнение, в Германия допълнителната заетост обикновено отнема под 8 часа. Работим 9 часа на седмица повече от германците, което се дължи именно на липсата на гъвкавост и икономическата принуда.

Новите данни за 2024 г. разкриват и политически промени в трудовото законодателство на съседите ни. Гърция въведе възможност за до 13 часа работа на ден при определени условия. Тази мярка предизвика сериозни дебати и критики от страна на синдикатите. Те виждат в това не гъвкавост, а допълнителен натиск върху работниците. В България действителното работно време остава високо и без съществена промяна спрямо предходните години.

Анализът на Евростат показва и интересни данни за отсъствията от работа. България е под средното ниво за ЕС по отношение на ползването на болнични и отпуски. Разликата между обичайната и реално отработената седмица у нас е едва 0,9 часа. В Швеция и Люксембург тази разлика достига 2-3 часа седмично. Това означава, че българите са по-дисциплинирани или по-притиснати да не отсъстват от работните си места.

Структурата на икономиката също играе ключова роля. Най-дълги часове труд в ЕС се отчитат в земеделието, строителството и индустрията. Тези сектори имат по-голяма тежест в икономиките на Източна Европа. В богатите страни преобладават услугите, образованието и изкуствата, където работните часове са традиционно по-малко. Данните показват също, че мъжете и самонаетите лица в целия ЕС работят по-дълго от средното ниво.