За Арсен – ученика на Астор, който пази реквизита му, четенето на мисли е истинската магия

Гълъб излита от пакетче със снакс, а портмоне пламва при опит за плащане. Това са част от шегите на Веселин Долмов, познат като Арсен.

Професионалният магьосник забавлява случайни хора по улици, магазини и кафенета. Видеата му в социалните мрежи събират хиляди харесвания. Съпругата му го насърчава да снима номерата със скрита камера през очилата си.

Арсен наследява целия реквизит на великия магьосник Астор. Двамата изграждат връзка, която постепенно прилича на отношения между баща и син. Арсен пази спомените, уроците и предметите, останали от неговия ментор.

Веселин израства във Варна като палаво и артистично дете. Той се крие по шкафовете и стряска родителите си. Събира касови бележки от квартални томболи и звъни на участниците.

На хората съобщава, че са спечелили награда. След това признава шегата. „Не съм спирал да правя щуротии“, разказва Арсен.

Пакостите му стават толкова зрелищни, че съучениците му започват да събират пари. Така те му плащат, за да ги забавлява. В училище дори му правят специален бележник за забележки.

Преди телефоните Арсен записва шегите си на диктофон. След това разпространява касетките сред познати. Комедията и магията постепенно се превръщат в негов естествен начин на изразяване.

Интересът му към илюзионното изкуство започва от телевизията. Той гледа предаването „Тримата големи“ с Астор, Ирко и Орфи. След като те разкриват фокус, момчето решава да го повтори.

По-късно гледа и „Спукано гърне“ на Ненчо Илчев. В началното училище за първи път вижда магьосник на живо. „Беше изключително впечатляващо, помня точно от какъв ъгъл го гледах“, спомня си той.

Първата му среща с реквизит за фокуси се случва край НДК. Тогава Арсен гостува на леля си в София. По време на разходка вижда магьосник, който продава фокуси.

Години по-късно Арсен започва работа на кораб. Работодателите му забелязват артистичността му и го включват в шоу програми. Той добавя фокуси, научени от предаването на Ненчо Илчев.

Похвалите го убеждават да развива таланта си. Арсен обаче не знае откъде да купи реквизит. Затова се връща край НДК и търси познатия магьосник три дни.

На третия ден го намира и купува всичките му фокуси за 150 лева. Магьосникът му дава допълнителен реквизит и показва няколко трика. „За мен нещата, които той направи, нямаха никаква логика, беше чиста магия“, казва Арсен.

Младият илюзионист започва да заснема фокусите. Така ги разучава и ги показва на приятелите си. Един от тях му звъни в три през нощта, защото не може да заспи.

Тогава Арсен разбира, че вероятно е открил своето призвание. Започва да прави улични шоута. Импресарио го забелязва и го изпраща на участие в София.

Това участие го среща с Астор. След представлението Астор му дава визитка с надпис Magic Astor 13. Номерът съвпада с номера на съблекалнята на Арсен.

След няколко дни двамата се срещат отново. Арсен постепенно става ученик на Астор. Работи в ресторанта му през почивните дни и пътува всяка седмица между Варна и София.

„Това, което съм научил от него, е повече за живота, отколкото самите техники“, казва магьосникът. Астор го съветва да трупа опит, дори когато работи безплатно.

През 2019 г. Арсен е номиниран за наградата „Икар“ за илюзионно изкуство. Астор го убеждава да отстъпи номинацията на по-възрастен магьосник. Арсен изпълнява по-слаб номер и колегата му печели.

По-късно Арсен получава отличието „Звезда на българската магия“. С Астор откриват много прилики помежду си. И двамата печелят втори места при първото си участие и се сгодяват на 28 години.

Името Арсен също има символична връзка. То започва с първата и завършва с последната буква от името Астор. Останалата част напомня за Мистер Сенко.

Историята на легендарния илюзионист е свързана и с днешния интерес към магическото изкуство. Повече за неговото наследство може да прочетете в материала за изложбата за кариерата на Мистер Сенко.

Един от най-силните спомени на Арсен е свързан с участие на Астор. По време на номера магьосникът внезапно маха главата си. Арсен не знае какво ще се случи и остава изненадан.

В последните си дни Астор запазва чувството си за хумор. Той подава предмети на Арсен, наричайки ги боклук. Когато ученикът посегне към тях, предметите изчезват.

За Арсен ментализмът е най-близо до истинската магия. Той определя четенето на мисли като жанр без логика. Понякога изпълнява неща, които не успява да повтори.

„Това е миг, в който съм получил творчески заряд, но и да искам, не мога да го направя пак“, обяснява той. В началото му е нужен месец, за да научи появата на карта.

За изчезването на предмет са му необходими пет или шест месеца. Многото упражнения с ръце му причиняват тендовагинит, известен като болестта на пианистите.

Арсен работи в казино в Макао и участва в програма с Лара Фабиан. Получава признание и от президента на магьосниците, докато работи на голям ферибот.

Той не смята разкриването на фокуси за забранено. Според него обаче интернет не трябва да обезценява магията. „Това е аристократично изкуство и най-добрите магьосници са гении“, казва Арсен.

Магьосникът има школа за деца. Там разкрива фокуси и насърчава въображението, креативността и уменията. За него това е начин най-малките да се отделят от телефоните.

Днес Арсен продължава да публикува комични номера. В родната Варна хората вече го разпознават и очакват следващата му шега. Затова той често пътува из страната.

Планира да снима таксиметрови шофьори, врачки, гледачки и други измамници. Чрез номерата си иска да ги изобличава в социалните мрежи. Паралелно работи и върху нов спектакъл, който трябва да бъде готов до есента.