Ядрен ренесанс и енергийна сигурност: Битката между атома и възобновяемите източници

Държавите в Азия и Африка засилват своите проекти в ядрената сфера. Това е пряк ефект от недостига на горива заради кризата в Близкия изток. Глобалният енергиен шок подтиква правителствата към нови стратегии. При липсата на траен мир държавите с атомни централи увеличават производството на ток. Те планират и удължаване на живота на съществуващите реактори.

Три геополитически фактора движат този процес. Енергийната зависимост се възприема като опасна уязвимост. Държавите търсят собствени източници на енергия. Нарастващите нужди на индустриалните производства също оказват влияние. Третият фактор са центровете за данни. Те са бъдещето на глобалната икономика и изискват неизчерпаема енергия. Нарастващото търсене на електроенергия засилва нуждата от стабилни източници.

В момента 31 държави имат атомни централи. Те произвеждат около 10 процента от електричеството на планетата. Други 40 страни обмислят изграждане на такива мощности. Южна Корея планира рестартирането на пет реактора през май. Тайван и Япония също правят обратен завой в политиката си. Японската премиерка Санае Такаичи одобри инвестиция за 40 милиарда долара. Тези средства са за американски реактори и рециклиране на гориво с Франция.

Русия, САЩ, Китай и Франция разработват по-достъпни ядрени възможности. Това са малките модулни реактори, насочени към развиващи се страни. Южна Африка обяви „нова ера“ на ядрената енергия. Страната я позиционира като основен чист източник за базова натовареност. Компанията Stratek Global планира внедряване на такива реактори в Африка и Азия. Страни като Египет, Гана, Руанда и Нигерия активно развиват ядрени програми. Петролната криза и блокадите правят тези проекти все по-необходими.

Бангладеш скоро ще включи нова централа, построена от Росатом. Тя ще внесе 300 мегавата мощност в мрежата това лято. Виетнам поръча два нови руски реактора през март. Проектите обаче все още отнемат много години. Кения се надява да включи мощност през 2034 година. Планирането там е започнало още през 2009 година. ООН подчертава необходимостта от сериозна инфраструктура за тези проекти.

Някои експерти изразяват сериозни опасения относно тези тенденции. Рейчъл Бронсън от Бюлетина на ядрените учени вижда сериозни проблеми.

Според Рейчъл Бронсън тенденцията в полза на ядрената енергия е проблем, защото в дългосрочен план тя е изключително скъпа – финансово и екологично.

В дългосрочен план възобновяемите източници са по-евтини и безопасни. Рекс Амансио от Глобалния съюз за възобновяема енергия споделя това мнение. Той смята, че атомната енергия не е бързо решение.

Ядрената енергия не е дългосрочно решение, нито краткосрочно. Няма нужната бързина и ефективност спрямо нужните инвестиции, които са нужни на държавите бизнесите и хората, особено в кризисна ситуация. Сегашната ситуация показва нещо много просто – вноса на горива те прави уязвим. Най-бързото решение не са изкопаемите горива, нито ядрената енергия, а възобновяеми източници и електрификация.

Експертите подчертават, че вносът на горива създава уязвимост за икономиките. Най-бързото решение остават възобновяемите източници и електрификацията. Атомните проекти изискват огромни инвестиции и дълго време за реализация. Въпреки това геополитическата ситуация продължава да тласка държавите към ядрения ренесанс.