Войната срещу робството на децата в мрежите

Социалните мрежи са изправени пред глобален натиск заради влиянието си върху децата. В центъра на спора са пристрастяващите алгоритми, недостатъчният контрол и психическите увреждания.

До момента санкциите срещу „Мета“, собственик на „Фейсбук“ и „Инстаграм“, достигат 4 млрд. евро в Европа. В САЩ компанията е изправена пред още по-голяма заплаха. Потенциалната глоба възлиза на 1,4 трилиона долара. Тази сума надхвърля три пъти нетната борсова стойност на компанията.

Мегаделото обединява обвинения от 29 американски щата. Според тях „Мета“ съзнателно е изградила пристрастяващ дизайн. Той влияе особено силно върху психиката на децата и младежите.

Сред спорните механизми са безкрайното показване на ново съдържание и броенето на харесвания. Алгоритмите проследяват интересите на потребителя. След това предлагат още публикации по същите теми.

Така се създава т.нар. „ефект на заешката дупка“. Потребителят остава в постоянен цикъл на онлайн ровене. Родители обвиняват социалните мрежи, че насърчават тревожност, депресия и самоубийствени мисли.

Първите 20 дела в САЩ довеждат до централизирано федерално производство. В него се събират всички предстоящи искове от страната. Само в Калифорния делата надхвърлят 3300. За цяла Америка те са още над 3000.

Четири години след началото на процеса са приключили изслушванията по 175 дела. Паралелно с американските искове расте недоволството и в Европа. Ирландската Комисия за защита на данните налага глоба от 405 млн. евро през 2022 г.

Санкцията е свързана с обработката на лични данни на деца между 13 и 17 години. Според регулатора „Инстаграм“ е допуснал детски акаунти, видими за всички. Те е трябвало да бъдат заключени по подразбиране.

Проблемите не засягат само „Мета“. През 2024 г. във Франция семейства започват дело срещу „ТикТок“. Групата първоначално включва седем семейства, а по-късно нараства до 16.

Пет от дъщерите са се самоубили. Останалите семейства обвиняват платформата за тежки хранителни разстройства, депресия и суицидни мисли. Правителството на френския президент Еманюел Макрон води конституционна битка.

Целта е забрана на социалните мрежи за лица под 15 години. Въвеждането на ограничения среща правни и технически пречки. Френските младежи обаче не са сред най-силно пристрастените в международното сравнение.

Проучване с участници от 44 държави поставя Франция при 9% тежко пристрастяване. Средната стойност за всички държави е 11%. България заема третото място с 17%. Пред страната са само Малта и Румъния.

Делото в Калифорния срещу социалните мрежи показва мащаба на глобалния конфликт около детската безопасност онлайн.

Китай използва различен подход към детското съдържание. Там съществуват две версии на „ТикТок“. Едната се инсталира само с китайски телефонен номер и от територията на страната.

Българската студентка в Китай Елиф Ахмед описва строгия контрол върху платформите.

Родителите в Китай са много, много стриктни. Някои дори не позволяват на децата си да имат ТикТок.

Китайските родители и държавата контролират предложеното съдържание. На децата се показват клипове с роботика и смятане наум. Те разполагат и с ограничено време за гледане.

Ако имат социалната мрежа, родителите, но и държавата контролира предложеното съдържание. Показват се клипчета с роботика, смятане наум на някакви огромни суми. Но освен всичко детето няма и особено много време да гледа тези неща.

В Китай „WeChat“ също изисква идентификация при качване на видеа. За живо излъчване е необходим документ за възрастта. В „ТикТок“ излъчването на живо изисква минимум 1000 последователи.

За разлика от Китай, останалите държави не прилагат подобен контрол. Бившият директор по инженерството и безопасността в „Мета“ Артуро Бехар твърди, че проверките са били недостатъчни.

Той е ключов свидетел в делото от 2026 г. Бехар и други бивши служители представят доказателства за практиките на компанията.

През 2019 г. „Мета“ представя социален виртуален свят с аватари. Първоначално достъпът е само за пълнолетни потребители. По-късно деца над 13 години получават достъп в САЩ и Канада.

Компанията обявява, че ще използва родителски контрол. Според служители ръководители са знаели за регистрация на деца. Те не са алармирали и не са документирали проблема.

Артуро Бехар твърди, че компанията е разполагала с технология за идентифициране на милиони деца под 13 години. Според него „Мета“ не я е използвала заради дългосрочни опасения за приходите.

Свидетелствата сочат и риск от сексуален тормоз. Той засяга деца, регистрирали се като възрастни във виртуалната реалност.

Проектът „Дейзи“ показва друг проблем. В шестседмично изследване участват над 9000 потребители на „Инстаграм“. Те са разделени в три групи с различно показване на харесванията.

При тийнейджърите, които виждат собствените си харесвания, негативното социално сравнение намалява с 18%. При момичетата спадът достига 24%. Въпреки резултатите „Мета“ не променя настройките.

Отговорността за защитата остава прехвърлена към родителите. Уеб дизайнерът Мина Иванова предупреждава, че платформите са създадени според поведението на хората.

Дизайнът на платформите е продиктуван от мисленето и поведението на хората. На някого му е хрумнало да го направи така, защото е видял, че действително работи.

Родителите трябва сами да откриват рисковите настройки. Мнозинството от тях не са IT специалисти. Сложният лабиринт от функции оставя малцина способни да защитят децата си.