Национализация? Декрет на Путин повдига въпроси
Декрет на Владимир Путин позволява на руската държава временно да поема контрола над критична частна инфраструктура при провал на мерките за сигурност.
Президентски декрет на Владимир Путин поставя частните компании пред нови изисквания за сигурността на ключови обекти. Руската държава ще може временно да поема контрола над критична инфраструктура. Това ще се случва, ако собствениците не я защитят или не я възстановят след украински атаки с дронове.
Мярката засяга енергийни, промишлени, комуникационни, транспортни и логистични обекти. Те са определяни като критично важни за сигурността и икономическата стабилност на държавата и населението.
Според експерт, потърсен от Асошиейтед прес, декретът цели частните компании сами да пазят ключовите си обекти. Така Москва ограничава необходимостта бюджетът да плаща за защита и възстановяване на засегнати бизнеси.
Мярката идва след поредица от мащабни нападения с дронове срещу складове и логистични центрове в Русия. Сред засегнатите компании са Wildberries и вторият най-голям руски интернет търговец Ozon. Reuters съобщава и за удар срещу склад на Wildberries, както и за пожар в голяма петролна рафинерия в Башкортостан.
Украйна засили атаките срещу руски петролни рафинерии и складове на търговски компании. При отделни нощни нападения украински дронове са поразили три склада в Русия. Според местни власти тези атаки са причинили смъртта на петима души.
Декретът обхваща и частни комуникационни и транспортни обекти. Това разширява кръга на компаниите, които могат да бъдат поставени под държавен контрол при проблеми със сигурността.
Вицепремиерът Денис Мантуров заяви, че мярката не представлява национализация. Според него тя не променя собствеността, а допуска държавно участие в управлението. Целта е решаване на конкретни проблеми със сигурността.
Крис Уийфър, директор на консултантска компания, вижда по-широка тенденция в решението на Кремъл.
Държавата не иска допълнително натоварване на бюджета с възстановяване на бизнеси или защита на обекти. Искат компаниите да го правят сами. И това е тенденция от последните девет месеца – разходите за сигурност, цената на самия конфликт да се насочва към частния сектор. Милиардери правят дарения, петролните компании държат ниски цени на бензина, в крайна сметка поемат удара.
По думите му частният сектор постепенно поема по-голяма част от разходите, свързани със сигурността и войната. Той посочва даренията на милиардери и ниските цени на горивата като примери.
През май депутатите в Думата разрешиха на централната банка и други държавни финансови институции да инсталират собствени защити срещу дронове. Решението последва атаки срещу руска територия, включително Москва и Санкт Петербург.
Според медийни публикации е създаден и механизъм, който улеснява частните компании при закупуването на отбранителна техника. Повече за тази мярка можете да прочетете в материала „Банките сами ще инсталират техника за заглушаване на дронове“.
Прехвърлянето на разходите към бизнеса увеличава финансовия натиск върху частните компании. Ако държавата поеме възстановяването на ключови обекти, натоварването може да се прехвърли обратно върху бюджета. Уийфър посочва, че засега сигурно е единствено нарастването на разходите за бизнеса.
Темата се вписва и в по-широкото обществено напрежение около войната и руската икономика. Развитието на тези процеси е разгледано и в анализа „Защо войната все повече тревожи руснаците“.
