Водачи с увреждания протестират в Пловдив срещу „дискриминационни“ регламенти за шофьорски книжки
На 17 октомври 2025 г. в Пловдив се проведе протест на хора със специални потребности срещу новите законови регламенти за шофьорските книжки. Водачите с ТЕЛК решения са принудени да подновяват документите си на всеки 2-3 години, въпреки че законът позволява много по-дълъг срок, което създава дискриминационни условия и предпоставки за корупция. Директорът на Транспортна болница признава, че е изгонил лекар заради корупционни практики.
На 17 октомври 2025 г. граждани със специални потребности излязоха на протест в Пловдив, за да изразят недоволството си срещу новите законови регламенти, касаещи подновяването на техните шофьорски документи. Протестът се проведе пред сградата на Транспортната болница, където се намира специализираната комисия, обслужваща водачите с увреждания.
В демонстрацията участваха хора с ограничени двигателни възможности, както и шофьори с глухота – всички те водачи, притежаващи ТЕЛК решения с различни диагнози. Те са принудени периодично да преминават през т.нар. ТОЛЕ комисии, за да подновяват свидетелствата си за правоуправление. Въпреки че Законът за личните документи позволява издаване на любителски книжки със срок до 10 години, а професионалните – до 5 години, в момента водачите с ТЕЛК решения са принудени да подновяват документите си на всеки 2-3 години.
Протестиращите подчертават, че начинът, по който работят ТОЛЕ комисиите, ги поставя под дискриминационни условия. Според тях, индивидуалната преценка на лекарите в ТОЛЕ комисиите често не е базирана на обективни критерии. Това създава предпоставки не само за тежки административни процедури, но и за корупционни практики.
Сияна Иванова от сдружение „Надежда за достоен живот“ описва детайлно трудностите, пред които са изправени водачите:
„Това представлява голяма трудност, защото първо много се чака за самото явяване в комисиите, после има едно допълнително чакане в КАТ, където се издават книжките и така просто процедурата е много бавна, много тежка и изнервяща.“
— Сияна Иванова, сдружение „Надежда за достоен живот“
В подкрепа на протестиращите се включиха бивши автомобилни състезатели и представители на Съюза на българските автомобилисти (СБА). Те заявиха, че водачите с различни увреждания са изключително дисциплинирани и внимателни на пътя и не заслужават такова отношение.
От страна на институциите, Д-р Пламен Павлов, директор на Транспортна болница – Пловдив, където се намира една от четирите комисии, обслужващи страната, коментира ситуацията и необходимостта от спазване на законодателството. В цялата страна има само 4 специализирани комисии, като тази в Пловдив обслужва цяла Южна България.
Д-р Павлов потвърди, че спазването на действащите наредби е задължително, за да не подлежи болницата на юридически санкции. Той също призна за наличието на рискове от корупция:
„Да излезем извън тези наредби означава да нарушаваме закона и да подлежим включително и на юридическа санкция. Предпоставка е, разбира се, за корупционни практики. Кое не е предпоставка за корупционни практики? Да, и за корупционни практики съм изгонил миналата година очна лекарка.“
— Д-р Пламен Павлов, директор на Транспортна болница – Пловдив
Протестиращите настояват за промяна в регламента, която да осигури по-дълъг срок на валидност на техните свидетелства за правоуправление и за прилагане на обективни критерии при медицинската преценка, за да се сложи край на дискриминацията и предпоставките за неправомерни практики.
Мили протестиращи хора, ако можех, бих дошла да протестирам заедно с вас, както би направил и моят брат, който вече е в отвъдното. Там е заради дебелоочието на ТОЛЕК гр. Бургас и невежеството им при тълкуване на наредби и закони. Ампутираха под коляното крака му след запушени кръвоносни съдове и лекарски недоразумения. След тежки физически и психически травми му поставиха скъпа протеза в протезен център Алегро при д-р Данчева, уникален човек – самата тя е с протезирани горни и долни крайници, невероятен професионалист. Брат ми стъпи на краката си и отново можеше да управлява автомобила си. Както е редно, се яви пред ТОЛЕК – Бургас. Беше издаден протокол., че може да бъде водач на МПС, но при условие, че монтира устройство в колата, което да ,,компенсира функцията на долен крайник.“ В продължение на почти година, колкото му беше определен срок за шофьорска книжка ( сякаш нов крайник можеше да му порасне), не успя да уреди монтирането на толкова ВАЖНОТО устройство, без което всъщност той отлично се справяше. Потърсихме съдействие от специалисти, които да уточнят смисъла на предписанието ,, компенсира функцията на долен крайник“ . Неговото мнение, а и логично за всеки здравомислещ човек, това е протезата, която компенсира функцията на липсващата част от крайника му, и е съобразена с индивидуалните особености и специфики . “ Лекарите “ от ТОЛЕК дори не си направиха усилието да проявят интерес каква е тази негова протеза, въпреки че уж трябва да имат индивидуален подход. Докато се луташе между селото и града по институциите без автомобил, брат ми се затрудняваше също и да следи здравословното си състояние при липсата не медицинско лице в разстояние на 10 км, особено при факта, че приемаше лекарство за разреждане на кръвта. Не можеше да отиде на консултациите и задължителни прегледи в центъра за протезиране, в резултат на което получи болезнено изкривяване на гръбначен стълб – колата му беше жизнено необходима. Когато най- накрая му дойде реда при единствения лицензиран представител, който поставя “ устройството“ и отново отиде на ТОЛЕК Бургас, шефката им се нахвърлила с упреци да отива да се долекува…. Това страшно много го притесни, вдигна кръвно и кръвна захар и още същия ден се почувства зле. Постъпи в болница в Сливен, където кой знае защо му спряха лекарството за разреждане на кръвта. Изписаха го с “ подобрение“ , на другия ден му отече другия крак и човекът почина. Гневна съм, защото брат ми се бори за живота си и след 6 операции на крака, пластики и пресаждания на кръвоносни съдове от единия крак на другия при най – известния съдов хирург проф. Говедарски, в продължение на 5-6 години …когато след ампутацията се стабилизира и можеше сам да се обслужва, бездушието, нехайството и безотговорността лично на шефката на ТОЛЕК Бургас, той напусна този свят. Опитвах се любезно и аз да й обърна внимание, но тя ме напъди като заяви да не я безпокоя , да не ги занимаваме … А колегите й се страхуваха от нейната арогантност и нямаха думата, въпреки че проявявали разбиране. Беше си живо изнудване и безцеремонно бездушие. Бог да го прости брат ми – на 68 години, а плъховете, назначени да отреждат съдбите на хората, да знаят, че никой не знае какво го чака. Хора, бъдете неотстъпчиви в исканията си, а дано някой реши да поработи и му светне идеята да пообиколи по ТОЛЕК ….те не са много – София, Пловдив и Бургас и няма да се много назорят. Дано си дадат и сметка, че хората от цяла България са принудени да обикалят и пътуват на далечни разстояния, за да бъдат “ обслужени“. Някои не доживяват тяхното благоволение да си научат задълженията и си направят справки, когато не умеят да разчитат наредби и закони, а и не се подчиняват когато специалист им го казва.