Велислава Делчева: Дигитализацията на ТЕЛК не трябва да е бариера пред хората с увреждания
Омбудсманът Велислава Делчева настоява дигитализацията на ТЕЛК да не създава нови бариери пред хората с увреждания и иска гаранции за прозрачност на автоматизираните системи.
Омбудсманът Велислава Делчева изпрати официално становище до председателя на Народното събрание Михаела Доцова. Тя се обърна и към комисиите по здравеопазване и социална политика. Поводът е новият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Делчева настоява дигитализацията на ТЕЛК да не ограничава правата на гражданите. Законопроектът предвижда въвеждане на електронно административно производство при медицинската експертиза.
Новите електронни образци на ТЕЛК решенията влизат в сила от 1 юни 2026 г. Тази промяна осигурява пълна свързаност с Агенцията за хората с увреждания. Системата за случайно разпределение вече дава видими резултати. Времето за разглеждане на заявленията спадна от 73 на едва 3 дни. Това представлява съкращаване на сроковете с близо 96%. Делчева принципно подкрепя модернизирането на тези административни процеси.
„Дигитализацията на медицинското производство следва да бъде реализирана по начин, който не ограничава достъпа до процедурата и не създава нови бариери пред най-уязвимите групи граждани.“
Омбудсманът подчертава, че медицинската експертиза е ключова за много основни права. От нея зависи социалната подкрепа и достъпът до здравни услуги. Промените засягат и възможностите за трудова реализация на хората с увреждания. Делчева настоява за пълноценно участие на тези граждани в обществения живот. Тя вече е изразявала подобна загриженост относно достъпността на изборите за хора с увреждания.
От 15 октомври 2026 г. личните лекари ще издават направления за ТЕЛК само електронно. Те ще използват квалифициран електронен подпис за работа в новата система. Гражданите вече имат възможност да подават заявления онлайн. Това става чрез мобилното приложение „еЗдраве“ или уеб портала my.his.bg. Така се избягва необходимостта от физическо посещение в регионалните картотеки.
Законопроектът трябва да гарантира високо ниво на защита на личните данни. Производствата обработват голям обем чувствителна информация за здравословното състояние. Делчева изисква надеждни механизми за киберсигурност и проследимост на достъпа. Само оправомощени лица трябва да имат достъп до електронните досиета. Това е задължително условие според националното и европейското законодателство.
„Следва изрично да се подчертае, че автоматизираната оценка на риска не може да служи като основание за ограничаване на права или за автоматично поставяне под съмнение на валидността на експертно решение без последваща индивидуална проверка от компетентен орган.“
До август 2026 г. се очаква пълно интегриране на всички регионални картотеки. Омбудсманът обаче предупреждава за рисковете при автоматизираната оценка на риска. Системата трябва да работи при пълна прозрачност на критериите. Алгоритмите за оценка трябва да бъдат проследими и проверими. Делчева настоява за задължителен човешки контрол върху всяко решение. Това ще предотврати допускането на дискриминационни резултати.
Засегнатите лица трябва да имат право на информация за основанията на решенията. Правото на възражение и ефективна защита също са от критично значение. Делчева призовава за консултации с националните организации на хората с увреждания. Пациентските организации и медицинската общност трябва да участват в обсъждането. Подобен диалог е нужен и при темите за помощите за деца с увреждания.
Пълната електронизация на ТЕЛК системите се очаква до края на 2026 г. Целта е ограничаване на злоупотребите и повишаване на ефективността. Делчева настоява за допълнителни гаранции за защита на правата на гражданите.
„Само при наличие на достатъчно правни и организационни гаранции могат да бъдат постигнати целите на законопроекта, без да се създава риск от ограничаване на правата на лицата с увреждания и гражданите, ползващи услугите на медицинската експертиза.“
