Влизането в еврозоната доведе до 87% ръст на чуждестранните инвестиции в България
България отчита рекорден ръст на преките чуждестранни инвестиции след приемането на еврото. Данните на БНБ показват 87% увеличение за първите два месеца на годината.
България отбелязва впечатляващ икономически напредък след официалното си присъединяване към еврозоната през януари 2026 година. Данните на Българската народна банка (БНБ) показват значително увеличение на преките чуждестранни инвестиции. През първите два месеца от членството инвестициите нарастват с 87% на годишна база. Общият им обем достига над 809 милиона евро. Само за месец февруари статистиката отчита близо двоен ръст на вложенията.
Положителният тренд продължава устойчиво и през следващите месеци на годината. Според актуални данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции достигат 1,393 милиарда евро за първите пет месеца. Това представлява увеличение от 46,9% спрямо същия период на предходната година. Главният секретар на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Юлиян Балчев потвърждава тези позитивни тенденции. Той посочва ръст от 90% за първите два месеца при официални събития.
Основният принос за увеличението идва от реинвестираната печалба на вече установени компании. Чуждестранният бизнес в България демонстрира повишено доверие след въвеждането на единната европейска валута. Много международни корпорации избират да разширят своята дейност именно тук. Анализатори отбелязват, че членството в еврозоната дава необходимата сигурност на инвеститорите.
Глобална турска компания за високоволтови трансформатори и генератори е пример за този успех. Предприятието инвестира 65 милиона евро в разширяване на своето производство у нас. В момента там работят 400 служители. Новата инвестиция ще осигури работа на още 100 души. Изпълнителният директор Мурат Юректен обяснява причините за избора на страната ни.
„Имаме голямо производство в Турция, където работят 1500 души, но изчерпахме наличната територия за разширението му. Затова искахме да растем извън страната. Вече бяхме международна компания с предприятия in Индия и Словакия и когато отворихме четвъртата фабрика, избрахме България, защото е близо до Турция. Можем да шофираме от турската база за 6 часа, което е много удобно за нас.“
Германска компания с 20-годишна история в България също разширява мащабите си. Тя инвестира 90 милиона евро в нова фабрика за аерокосмически и транспортни изделия. До 2030 година предприятието ще осигури заетост на още около 1000 служители. Изпълнителният директор Дитер Фланцер акцентира върху качеството на кадрите и институционалната подкрепа.
„Видяхме не само политическа стабилност, но и доброто образование на хората. Ние не разкриваме само работни места за масово производство, защото не прехвърляме единствено производството, а и инженерната част на някои дейности. Затова търсехме висококвалифицирани кадри и това беше ключово. България подкрепя този процес. Намерихме много квалифицирани хора и това е много привлекателно за нас в дългосрочен план.“
Географското разпределение на инвестициите показва ясна концентрация. София концентрира 18,3 милиарда евро от всички чуждестранни капитали до края на 2024 година. Това представлява почти половината от общия обем за страната. След столицата се нареждат градовете Бургас и Пловдив. Основните сектори за инвестиции са информационните технологии, аутсорсингът и търговията.
Въпреки силните данни, новите вложения под формата на дялов капитал остават слаби. Увеличението се дължи предимно на разширяване на съществуващи бизнеси. Институционалната подкрепа от Българската агенция за инвестиции помага за преодоляване на политическата нестабилност. Инвеститорите оценяват високо тази помощ при реализацията на своите проекти.
Бизнесът настоява за предвидима и спокойна икономическа среда. Станислав Попдончев, зам.-председател на БСК и главен финансов директор, подчертава значението на еврозоната. Той призовава за приемане на редовен държавен бюджет за 2026 година. Някои финансови анализатори изразяват критики към текущата финансова рамка.
„Важно е също така да бъдат приети редовен държавен бюджет за 2026 г. и да стартира подготовката на Бюджет 2027. Тази рамка е в основата на предвидима и спокойна бизнес среда, която да позволява на предприятията да се развиват и да инвестират спокойно своите капитали.“
