България с втори най-голям икономически растеж в ЕС през първото тримесечие на 2026 г.

България заема престижното второ място по икономически растеж в Европейския съюз за първото тримесечие на 2026 година. Данните на Евростат показват значително изпреварване спрямо средните нива за общността.

Общият икономически темп в ЕС се забавя до 1 на сто на годишна база. През предходния период този показател беше 1,4 на сто. Еврозоната също отчита по-слаби резултати през разглеждания период. Тя вече включва 21 страни членки след присъединяването на България на 1 януари 2026 година. Растежът във валутния съюз спада до 0,8 на сто спрямо 1,3 на сто през предходното тримесечие.

Българската икономика нараства с 2,9 на сто на годишна база през периода януари – март. Тези данни съвпадат напълно с официалните изчисления на Националния статистически институт. В сравнение с предходното тримесечие брутният вътрешен продукт на страната се увеличава с 0,7 на сто.

Единствено Кипър изпреварва България с икономически ръст от 3 на сто. На трето място се нарежда Испания с повишение от 2,7 на сто. Подобни резултати подчертават стабилната позиция на страната ни в европейската икономика. Предишни периоди също показваха добри тенденции, като например в материала Евростат: България е пета в ЕС по годишен ръст на икономиката и на заетостта.

В същото време Ирландия и Румъния записват икономически спад. Ирландската икономика се свива с 6,3 на сто. Румънската икономика отчита спад от 1,5 на сто.

Заетостта в ЕС и еврозоната бележи минимален ръст от 0,1 на сто на тримесечна база. В България пазарът на труда остава стабилен. Кредитите за домакинствата и нетърговските организации нарастват с 20,8 на сто до края на март. Общият им обем достига близо 29,87 милиарда евро.

Българската народна банка ревизира своите прогнози за икономическия ръст през 2026 година. Новата оценка предвижда повишение на БВП от 3 на сто. Въпреки това годишната инфлация в България се ускорява до 6,2 на сто през април. Това е най-високото равнище сред всички държави в еврозоната.

Структурата на икономическия растеж остава силно зависима от вътрешното потребление. Инвестиционната активност в страната се определя като сравнително слаба. Износът има отрицателен принос към общите икономически резултати.

Оборотът на Българска фондова борса скача със 134 на сто спрямо същия период на 2025 година. Общата стойност на сделките достига 196 милиона евро за първото тримесечие.

Различни международни институции предлагат по-консервативни прогнози за българската икономика. ОИСР очаква растеж от 2,3 на сто през 2026 година. Виенският институт за международни икономически изследвания прогнозира ръст от 2 на сто. Министерството на финансите залага на реален икономически растеж в размер на 2,6 на сто. Еврозоната вече включва 21 държави след присъединяването на България, което променя икономическия контекст за страната.