Видяха ли астронавтите НЛО около Луната: Разсекретените документи на НАСА

Разсекретените архиви на САЩ разкриват нови подробности за мистериозни срещи с НЛО. Тези документи предизвикват огромен интерес сред изследователите на Космоса. В 162 досиета се описват светещи сфери и обекти, които спират светлината. Някои от тях летят близо до морската повърхност и се разтрояват. Най-интригуващите случаи обаче са свързани с мисиите „Аполо“. Дълго време НАСА и астронавтите отричаха подобни явления. Новите документи повдигат завесата над тези събития. Пентагонът публикува НЛО архиви, които потвърждават думите на Бъз Олдрин. Преди първото кацане той споменава, че нещо ги следи.

През юли 1969 г. екипажът на „Аполо 11“ пътува към Луната. Нийл Армстронг пръв забелязва ярко движещо се тяло в тъмнината. Той използва монокуляр и секстант за наблюдение на обекта. Формата на явлението се променя според фокуса на уредите. Първоначално прилича на буквата L, а после на отворено куфарче. Екипажът на „Аполо 11“ наблюдава обект с променяща се форма по пътя към Луната. Астронавтите виждат още цилиндър и два свързани пръстена. Обектът има внушителни размери и се движи успоредно на кораба. Хюстън потвърждава, че ракетата носител е на 6000 мили разстояние. Майкъл Колинс предлага различни технически обяснения за видяното. Бъз Олдрин обаче отбелязва, че формата не съответства на познатите компоненти.

По време на пътуването се появяват и малки светлинни проблясъци. Олдрин ги забелязва при изгасени светлини в кабината. Те приличат на двойни светкавици на интервали от минута-две. Изглежда сякаш частици проникват в кабината и удрят конструкцията. Астронавтите регистрират светлинни проблясъци, които проникват през стените на космическия кораб. Нийл Армстронг прекарва час в наблюдение и прави 50 записа. Астронавтите допускат, че това са неутрони или атомни частици. Те преминават през стените на кораба и присветват вътре.

Странно усещане – да осъзнаеш, че нещо профучава край теб по този начин.

В лунна орбита Олдрин документира още две озадачаващи наблюдения. Той вижда изключително ярка светлина от посоката на Земята. Екипажът смята, че това може да е лазер или отражение. При завръщането Марс се появява зад тъмната страна на Луната. Това е физически невъзможно според орбиталните изчисления. Армстронг обяснява явлението като оптична илюзия на зрителната система. Тези свидетелства са описани без паника в края на юли 1969 г. Тримата мъже търсят рационални обяснения за всяка аномалия. Въпреки това темата продължава да подхранва дебатите дали кацането на Луната е факт или манипулация.

През ноември 1969 г. стартира мисията „Аполо 12“. Пилотът Алън Бийн насочва бордовия телескоп към тъмния квадрант. Той вижда светлинни частици, които се отдалечават бързо от Луната. Кадрите показват, че те се появяват зад лунния модул. Бийн предполага, че това са частици от самата машина. Поведението им обаче не съвпада с тази хипотеза. Командирът Чарлз Конрад наблюдава плаващи отломки около модула. Те изчезват, въпреки че бордовите светлини работят изправно. Хюстън потвърждава наличието на ток в осветителните тела. След рестартиране на системата отломките не се появяват отново.

Три години по-късно „Аполо 17“ тръгва към Луната. Роналд Еванс забелязва тунел с ярка точка и огнена топка. Геологът Харисън Шмит докладва за постоянни светлинни проблясъци. Той ги вижда само след адаптация на очите към тъмнината. Тези наблюдения водят до създаването на експеримента ALFMED. Експериментът ALFMED изследва дали космическите лъчи предизвикват визуални аномалии в ретината. Астронавтите слагат превръзки на очите си по време на теста. С превръзки никой от тях не регистрира проблясъци. Когато ги свалят, светлините започват да пулсират отново. Това поставя въпроси за ролята на вниманието при тези явления.

Нови разсекретени материали на Пентагона включват стари документи и стенограми от пилотирани мисии. В публичното пространство отново се говори за „нечовешки произход“ на обекти. Тези твърдения идват от американски политици и подхранват интереса към архивите. Официалната линия на Пентагона отрича доказателства за извънземна технология. Експертите посочват, че кадрите често се тълкуват погрешно. Отражения, ледени кристали и космически отпадъци са вероятните причини. НАСА разглежда тези явления като въпрос на безопасност на полетите. Научният анализ на необяснените данни продължава и днес. Много от аномалиите от мисиите „Аполо“ остават без категорично обяснение.