Велизар Шаламанов: Без сериозни опити за външна намеса на изборите
Служебният зам.-министър Велизар Шаламанов и журналистът Христо Грозев обсъдиха пред Европейския парламент опитите за външна намеса в българските избори и новите хибридни тактики.
Снимка: БТА
Специалната комисия на Европейския парламент за защита на демокрацията проведе важно обсъждане на 4 май 2026 година. В дискусията участваха служебният зам.-министър на външните работи Велизар Шаламанов и разследващият журналист Христо Грозев. Те анализираха потенциалните опити за външна намеса в предсрочните избори от 19 април.
Служебният зам.-министър Велизар Шаламанов заяви пред евродепутатите, че по време на изборите не е имало сериозни инциденти. Той подчерта липсата на мащабни опити за външна намеса в изборния процес. Служебният зам.-министър Велизар Шаламанов съобщи за липса на сериозни външни инциденти по време на вота. Според него в България се е препечатвала информация единствено от руския сайт Russia Today.
Тази медия е твърдяла, че Европейската комисия се е намесвала пряко в българските избори. Шаламанов поясни, че другите опити за намеса идват предимно от местни източници. Тези източници често са повлияни от руския наратив. Те обаче не са директно произведени от руски медийни канали. Служебният зам.-министър на външните работи Велизар Шаламанов следи активно международната сигурност. Можете да прочетете повече за неговата дейност тук. Тогава бяха изведени около 2600 човека от 11 страни заради напрежението в Близкия изток.
Разследващият журналист Христо Грозев се включи в дискусията дистанционно. Той припомни важните действия на българското служебно правителство преди вота. Кабинетът потърси подкрепа от Брюксел за предотвратяване на всякаква чужда намеса. България официално активира Системата за бързо реагиране срещу дезинформацията и поиска помощ от европейските служби. Грозев описа тези действия като абсолютно невиждани досега в Централна и Източна Европа.
Според него тези мерки са подействали разубеждаващо на външните фактори. Преди изборите е имало сериозни очаквания за така наречения „румънски сценарий“. При него даден кандидат получава внезапна и масова вълна от подкрепа в ТикТок. Това обаче не се е случило в България по време на кампанията. Журналистът отбеляза, че главната цел на външната намеса вече е променена.
Вече не се цели само масово разпространение на дезинформация. Основната цел е създаване на усещане за цензура от страна на Европейския съюз. Русия е избрала нов подход за нарушаване на общественото доверие в демократичните институции. Грозев обърна внимание на поведението на три конкретни политически сили. Партиите „Прогресивна България“, ДПС-Ново начало и „Има такъв народ“ са показали съгласувано предизборно поведение.
Разследващият журналист критикува Централната избирателна комисия за липсата на отношение по сигналите. Международните наблюдатели от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа също дадоха своята оценка. Международните наблюдатели оцениха изборите като проведени прозрачно, въпреки засилената онлайн дезинформация. Те посочиха, че онлайн кампанията е улеснила разпространението на невярна информация сред гласоподавателите.
Експертите отбелязват определени пропуски в прилагането на европейското законодателство у нас. Бавната координация между различните институции е затруднила ефективната защита на изборния процес. В България все още съществува усещане за безнаказаност на словото. Това влияе негативно на общата среда за провеждане на свободни и демократични избори.
