Вече 100 години „във Враца гарга не каца“ – историята зад известната фраза

Шеговитият израз „във Враца гарга не каца“ навършва точно 100 години. Зад крилатата фраза, създадена от народния фолклор, стои действителен исторически случай, който коренно променя птичия свят в региона.

Всичко започва през далечната 1926 г., когато министърът на гората и лова Иван Багрянов стартира мащабна кампания за унищожаването на птиците, които нанасят щети на посевите и избиват дребния полезен дивеч като фазани и яребици. Вестниците от онова време дори разпространяват рецепти как се приготвят гарги и колко вкусно и полезно е тяхното месо.

Основната работа по отстрелването на птиците трябва да се извършва от ловните дружинки. Въпреки това в Закона за подобряване на земеделското производство е заложена глоба за всяко лице, което не отчете своята норма от гарги. В наредбата към закона е посочено:

всеки член от семейство от мъжки пол на възраст от 12 до 45 години да предаде в съответната община по два чифта крака или 10 яйца от гарванови птици – свраки, чавки, гарги или други хрипни пернати.

Врачанските ловци и жители подхождат толкова амбициозно към акцията, че буквално изтребват или пропъждат тези птици от целия регион. Местните дълго време държат първенството в страната по този показател, което не остава незабелязано от печата.

Заради масовия отстрел на гарванови птици в региона започват шеги и подмятания към местните жители. Именно тогава се ражда изразът, че „във Враца вече и гарга не каца“. Фразата се разпространява бързо благодарение на своята рима и леснозапомнящ се формат.

Едва ли има врачани, които се забавляват на тези думи или се радват да ги чуват всеки път, когато споменават родния си град. Изразът се е превърнал в нещо като марка на града, която хората носят независимо дали искат или не.

Уже цял век този шеговит израз остава в людската памет, но врачаните гордо отговарят на подмятанията по свой начин. Тяхната реплика е категорична и изпълнена с местен патриотизъм.

Във Враца гарга не каца, защото е гнездо на орли!

Така от първоначалната кампания за унищожаване на птиците през 1926 г. се ражда една от най-разпознаваемите фрази, свързани с български град. Историята показва как едно административно решение може да създаде културен феномен, който надживява своето време с цели 100 години.

Днес изразът се използва като шега, като напомняне за историята и като повод за гордост от врачанската самобитност. Ловната кампания на Иван Багрянов отдавна е забравена, но нейното културно наследство продължава да живее в народната памет.