Възстановиха движението по пътя Пампорово – Смолян след масивно свлачище
Движението по път III-8641 Пампорово - Смолян е напълно възстановено след разчистване на свлачище в района на Райковски ливади. Пътят беше затворен временно, като трафикът се пренасочваше през село Стойките.
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) обяви пълното възстановяване на трафика по ключовото направление в Родопите. Институцията съобщи за отварянето на отсечката на 16 февруари 2026 година в 17:55 часа. Преди това властите затвориха принудително път III-8641 Пампорово – Смолян. Кризисната мярка се наложи заради внезапно активирало се свлачище в района.
Движението по път III-8641 Пампорово – Смолян вече е възстановено след бърза намеса на аварийните екипи. По-рано през деня големи земни маси блокираха изцяло пътната артерия. АПИ първоначално издаде предупреждение за опасно пропадане на асфалтовата настилка. Шофьорите преминаваха през участъка с повишено внимание и силно намалена скорост. Ситуацията обаче се влоши и доведе до пълно преустановяване на преминаването на автомобили.
Свличане на земна маса в района на Райковски ливади при километър 4 наложи спешна реорганизация. Екипи на пътното управление веднага поставиха необходимите знаци и ограничителна сигнализация. Пътните полицаи насочваха всички превозни средства по предварително подготвени алтернативни трасета. Трафикът се осъществяваше по обходен маршрут през село Стойките. Пътуващите използваха път III-864 Пампорово – Стойките и път III-866 Стойките – Смолян в двете посоки.
Това не е единственият инцидент, който затруднява достъпа до курорта през последните дни. Наскоро тежка катастрофа затрудни движението при входа на Пампорово откъм град Чепеларе. Подобни инциденти сериозно усложняват трафика в разгара на зимния туристически сезон.

Свлачищните процеси са често срещано явление в планинския регион на Родопите. Подобни проблеми редовно възникват и по главното направление Пловдив – Смолян. Участъците около Юговско ханче и Наречен остават сред най-рисковите зони в страната. Геоложките процеси се активират лесно при обилни валежи или внезапно снеготопене.
В момента пътищата в област Смолян са поддържани при зимни условия от дежурните фирми. Областното пътно управление апелира към всички водачи за максимална бдителност на пътя. Снеговалежът в региона изисква задължителното използване на подходящи зимни гуми. Шофьорите трябва да тръгват на път само с технически изправни автомобили. Снегопочистващите машини работят непрекъснато за гарантиране на нормалната проходимост.
АПИ напомня, че общата безопасност зависи от разумното шофиране и съобразената скорост. Всички временни ограничения в района на Райковски ливади са премахнати окончателно. Пътната настилка е напълно почистена от падналите камъни, кал и земна маса. Специализирани екипи продължават да наблюдават състоянието на скалните откоси в района. Тези превантивни огледи целят предотвратяването на нови опасни свличания върху пътното платно.






В България всички свлачища се вписват в национален регистър и за всяко от тях се изготвя специална информационна карта. Това е задължително по Наредба № РД‑02‑20‑1 от 2014 г., която определя как се събират и поддържат данните за свлачищните райони.
Според наредбата информацията за свлачищата трябва да се обновява редовно – когато има нови движения на терена, разширяване на обхвата или извършени укрепителни дейности. Сред ключовите показатели, които трябва да се следят, са скоростта на придвижване и скоростта на преместване на свлачището – тоест колко бързо се движи земната маса и колко се е изместила във времето.
На практика обаче тези важни данни почти никога не присъстват в годишните доклади на трите държавни дружества „Геозащита“, които отговарят за наблюдението на свлачищата. Това означава, че обществото и институциите често не разполагат с пълна картина за реалното състояние на рисковите райони.
Има голяма вероятност да е имало признаци, че свлачището край Смолян се е ускорило още преди голямото активизиране. Но липсата на текущ мониторинг и на реален контрол върху докладите поставя под съмнение качеството на наблюдението. Проблемът не е, че Министерството на регионалното развитие не е уведомено – сигналите се подават. Проблемът е, че те се връщат за проверка именно към звеното, за което се отнасят. Така на практика структурата трябва „сама да провери себе си“, а отговорът се изпраща без независима експертна оценка.