Васил Велев: Мерките в проектобюджета не са достатъчно амбициозни

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев определи новия проектобюджет като стъпка към „финансово вразумяване“. Според него правителството прави опит да стъпи на здрава основа и верни данни. Велев описа процеса като „изваждане на скелетите от гардероба“. Той похвали по-реалистичното планиране на приходите и спирането на практиката за отлагане на разходи.

Въпреки положителните стъпки, Велев смята, че мерките в документа не са достатъчно амбициозни. Правителството цели намаляване на бюджетния дефицит от 7,4% на 5,7% през 2026 година. Планът предвижда дефицитът да се свие до 3% едва през 2028 година. Според бизнеса дефицит от 5,7% е необичайно висок при растяща икономика. При такива условия държавата трябва да поддържа балансиран бюджет или дори излишък.

Имаме едно изваждане на труповете от баланса, или скелетите от гардероба, и опит да се стъпи на верни данни, на здрава основа.

Васил Велев подчерта, че бюджетът може да бъде по-решителен при ограничаването на разходите. Той обаче признава, че е търсен баланс за запазване на социалните плащания. Нивото на планирания държавен дълг е по-ниско спрямо предишни разчети. Това показва опит за ограничаване на прекомерното финансиране чрез нови заеми. Велев предупреди, че страната години наред се е движила към „финансова пропаст“.

При растяща икономика трябва да имаме балансирани бюджети или дори излишък. Ние от няколко години сме поставени на една шейна, която ни води към пропастта, а сега се прави опит да се вземе завоят.

Икономическата ситуация се усложнява от продължаващия спад в индустриалното производство. Вече повече от три години индустрията в България бележи месечен спад на годишна база. В момента производството е на равнището от 2021 година. Велев обясни това с ефектите от Зелената сделка и санкциите. Тези фактори са принудили тежката индустрия да се премести към Китай, Индия и САЩ. Можете да прочетете повече за критиките на Велев към данъчната политика.

В новия вариант на проектобюджета за 2026 г. отпаднаха някои спорни мерки след масови протести. Преработеният проект влезе за обсъждане във финансовата комисия без удвояване на данък „дивидент“. Максималният осигурителен доход беше фиксиран на 4500 лева вместо първоначално предвидените 4600 лева. Финансовият министър Теменужка Петкова и премиерът Росен Желязков потвърдиха промените пред Народното събрание. Милен Велчев също изрази мнение, че бюджетът остава прахоснически.

В момента при една и съща брутна заплата държавният служител реално получава значително по-висок нетен доход в сравнение с работещ по трудов договор.

Велев коментира и темата за личните осигуровки на държавните служители. Въвеждането на лични вноски за администрацията ще увеличи прозрачността в сектора. В момента държавните служители получават по-висок нетен доход при еднакви брутни заплати с частния сектор. Тази реформа не трябва да намалява реалните възнаграждения, но е необходима за съпоставимост. Публичният сектор в България остава прекомерно голям спрямо средните нива в Европейския съюз.